Хармония отвътре навън

"Четирите споразумения на толтеките" Мигел Руис

2012-02-10T08:37:00.000-08:00

Най-смислената книга, която прочетох миналата година, беше "Четирите споразумения на толтеките" от Мигел Руис. Пределно прост изказ, казващ много...почти всичко за това как да сме щастливи.
Кои моменти в книгата ми се видяха най-ценни?

И четирите споразумения са много ценни:
•Бъди безгрешен в словото си
•Не приемай нищо лично
•Не прави предположения
•Винаги давай най-доброто от себе си

Замислих се кое е най-ценното от четирите, ако може изобщо да се определели-може би последното. Може би, ако даваме най-доброто от себе си във всяка ситуация, никога няма да сме нещастни, дори и да сме обидили някой с дума например. Да даваме най-доброто от себе си е висша форма на изразяване на любов към себе си. В крайна сметка човешко е да обидиш...затова е извинението и прошката. А да дадеш най-доброто: това е доста разтегливо понятие и варира в зависимост от много фактори, например дали си в добра форма.

Но...и четирите са много важни.

•Бъди безгрешен в словото си
Думите изразяват мислите ни. Определено е много важно какво говорим, но според мен е още по-важно какво си мислим. И ми се струва, че думите изразяват вътрешното ни състояние: ако сме спокойни и хармонични, едва ли ще говорим негативно или ще си позволим да обидим някого. Ако променим мислите си, думите ни също ще се променят.

•Не приемай нищо лично
Истината е, че повечето хора действат или говорят, изразявайки себе си, своя светоглед, разбирания и т.н. И дори техните думи и действия да са насочени към нас, те изразяват тяхната същност: ако са ок със себе си, едва ли ще сипят обиди и клевети по нечий адрес. Както казва дон Мигел: да приемаме лично думите и действията на другите не е нищо повече от върховна проява на егоизъм. Всеки си мисли, че света се върти около него и в неговите очи наистина е така. Но само в неговите;).

•Не прави предположения
Не знам какъв е този срам да се пита, когато не знаем или не разбираме нещо. Срамът да не се изложим, да изглеждаме глупави или просто някаква криворазбрана тактичност. Ако не правим предположения, а питаме директно или заявяваме директни очаквания, това ще ни спести много главоболия. Най-типичен пример са интимните връзки-винаги предполагаме, че партнъорът ни ще се сети да направи това или онова и после: разочарование.

Любим цитат от книгата ми е:" Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение, ще бъде истински дар той да напусне живота ви. Не го ли стори, със сигурност ви чакат много години на страдание. Известно време ще ви боли от раздялата, но накрая сърцето ви ще оздравее. " Мисля, че всеки от нас има поне един такъв човек в живота си. Без коментар;)

Благодарността, че живеем

2012-02-08T03:39:00.000-08:00

Toва е едно невероятно видео, на което попаднах "случайно" и го гледам вече една седмица всеки ден, всяка сутрин...така си приромням колко е ценно да сме живи и как можем да използваме всяка минута, за да сме щастливи. Много е ценно:
http://www.youtube.com/watch?v=nj2ofrX7jAk

Първа главна стъпка към хармонията: да се осъзнаем

2012-02-08T03:33:00.000-08:00

Практически въпроси "Осъзнаване": Моля отговорете на всеки един въпроси конкретно и изчерпателно, преди да прочетете моите мисли относно "Осъзнаването". След като прочетете написаното, може да промените и допълните отговорите си.

Какво е щастието за вас?
Бояна: щастието е да осъзнаеш, че несигурността ти ти пречи да си щастлив и да положиш усилие да си изградиш изцяло положителен начин на живот, който постепенно и бавно ще намали несигурността ти, включително нормални здравословни навици за сън, хранене, движение, работа, комуникация с другите. Когато постигнеш траен цялостен напредък в това отношение, ти си щастлив
В кои сфери на живота си се чувствате щастливи? Какво правите ежедневно, за да сте щастливи като малки стъпчици?
Бояна: осъзнала съм, че несигурността ми ми пречи да съм щастлива и съм си изградила положително мислене: търся хубавото във всяка ситуация, винаги. Занимавам се с дейности, които ме правят много щастлива. Чета книги, гледам филми, говоря с момичетата в моята група "Хармония отвътре навън".
Какво можете да правите допълнително, за да сте по-щастливи и кои са сферите, които ви куцат? Има ли външни фактори от средата ви, които ви пречат да сте щастливи и как бихте могли да се справите с тях?
Бояна: сферите, в които ми остава да работя, са ежедневните ми навици- сън, движение, храна; не съм постигнала траен напредък, липсва ми самодисциплина; дразнещи фактори на средата ми са някои членове на семейството ми, които са крайно негативни; опитвам се да покажа на тези хора пример за положителен начин на живот със себе си
Вярвате ли, че личното ни щастие зависи само от нас?
Бояна: Убедена съм;)

Стремежът ни към щастие е естествен, защото хармонията и щастието са естественото ни състояние. Проблемът е, че влиянието на средата и моделите, които копираме от бебе, е също толкова силно, а те не са идеални, разбира се, и често са основа за нашата несигурност. Съответно ние като хора израстваме и изпитваме трудности да сме достатъчно щастливи заради тази несигурност.
По-голямата част от нас не го осъзнават до края на живота си или по-скоро подтискат тази мисъл, защото страхът да са себе си е водещ. Живеят с негативните модели, в които са възпитани, и ги следват стриктно до последния си миг. Понякога обаче тези модели са пагубни: най-вече, когато ни отдалечават от нас самите, карат ни да не сме себе си, да водим начин на живот, който не харесваме, да работим нещо, което не харесваме и т.н. Колкото разликата между нашата същност, ценности и интереси и тези на семейството ни и хората от средата ни, е по-голяма, толкова по-тежка борба ни чака. Околната среда може да е пълна с дразнещи фактори, каращи ни да не сме себе си, но истинската борба не е с околните, а с нас самите и неувереността ни.
За да дръзнем да сме щастливи обикновено сме усетили, че нашият собствен негативизъм и страхове в най-общ план ни пречат да сме щастливи. Всеки извървява този път по уникален начин: някои много тежко, други не чак толкова. Хармоничните хора обикновено, преди да станат хармонични, са били в много сериозна житейска криза, някои от тях са се разминали на косъм от смъртта поради това, че не са били себе си и това ги е разболяло или пък не са ценяли живота си и съдбата е решила да им даде урок. Страхът от смъртта или от това да полудеем напълно и да изкараме живота си на хапчета и по доктори не ни оставя друг избор, освен да се научим да сме щастливи. Някои хора не могат да се мотивират дори и в такава ситуация, което е наистина трагично. Повечето се вземат в ръце, стабилизират се до определена степен и...айде пак по старому;). Това се случва, защото болестта не е нормалното ни състояние, номерът е да намерим хармония дълготрайно, а не само под заплаха от болестта.
Малко са тези, които осъзнават, че щастието ни зависи само от нас и абсолютно никой друг и дръзват да поискат да са щастливи. А още по-малко тези, които постигат напредък в тази насока с цената на голямо усилие, което си струва всяка минута време. Разликата между последните две групи е мотивацията. Мотивацията ни означава във всеки един момент от живота си да осъзнаваме колко ценно е, че сме живи и да използваме всеки ден да сме щастливи. Това желание трябва да се подхранва ежедневно и никога да не губим вяра. Можем да гледаме филми, да четем книги, които говорят за това колко ценен е животът и как да живеем така, че да сме щастливи. Можем и да си припомняме по различни начини колко ценен и преходен е животът и да сме истински благодарни, че живеем и да изразяваме благодарността си ежедневно, например като отворим очи. Но най-важно от всичко е не какво четем и гледаме, а как живеем. Необходимо е усилие и постоянство, самодисциплина, за да спим добре, да се храним и движим, да правим нещата, които харесваме, без да ни мързи. Така всяка вечер ще си казваме "Имах прекрасен ден!"

Kaк се опитвам да приема смъртта?: лични размисли по темата

2011-12-29T07:00:00.000-08:00

Откакто се помня, смъртта ме плаши или по-скоро идеята да загубиш близък, когото обичаш и който ще ти липсва. Това е в прав текст да изгубиш някой, към който си силно привързан емоционално. Празнотата, болката, отчаянието след загубата...всички бягаме от това, но то рано или късно ни застига, ако не успеем да се справим с това чувство, доколкото можем, преди шокът от загубата да ни е застигнал. Напоследък се стремя да сменя начина, по който възприемам смъртта и да погледна на нея и нейният смисъл по-глобално и философски именно, за да не изпадна в това състояние на крайно отчаяние някой ден. В този свой стремеж попаднах "случайно" на един филм: "Palermo shooting" . Той дава един различен поглед по темата: смъртта е разгледана като част от живота, от ежедневието, като нещо напълно нормално. Човек живее и умира, винаги е било така. И обикновено страхът от смъртта е страх от самия живот: защо вместо да се страхуваме от нея, не се постараем да живеем в мир със себе си и да използваме всеки момент да сме щастливи вътре в себе си, както и с онези, които обичаме. Така няма да съжаляваме за нищо, за нито един пропуснат момент, за нито едно неказано "Обичам те"...Тъгата от физическата загуба ще бъде постепенно изместена от прекрасните спомени, които сме изживели с най-любимите си хора и това ще топли сърцата ни до последния ни ден. Идеята е да се научим да разчитаме изцяло на себе си в този живот, а не да сме супер привързани към някой близък и когато той си отиде, ние да сме изгубени. Това изисква да се познаваме добре, да живеем смислено, да се обичаме.
Има и нещо друго: след като някой от нас е бил на прага на смъртта, оценява истински живота и започва да му се наслаждава...едва тогава. Страхът от смъртта е онова, което ни мотивира да живеем щастливо. И в това има смисъл, като се замисля. Ако знаем, че сме безсмъртни как бихме били щастливи?
Филмът не е толкова оптимистичен, колкото написаното в този пост;), той разглежда борбата на един човек със страха му от смъртта по малко сюреалистичен начин и с колеблив отворен край, но има доста красиви кадри от Палермо- град, към който аз имам слабост, затова гледах и филма...Обичам много една фраза ..."Да изживеем всеки ден все едно ни е последен"...пълна е с вяра и надежда...Дерзайте!
P.S. Филмът е в zamunda;)

Eдин важен урок от изминалата година

2011-12-27T08:52:00.000-08:00

Тази година научих и един важен за мен урок- да не насилвам нещата и ситуациите в живота си. Попаднах на едно момиче, което е много силно желаещо да постигне вътрешна хармония, чете, анализира себе си и страховете си, осъзнава нещата, но още не може да се отпусне да действа. Аз и дадох доста зор, като си мислех, че има нужда някой да я засили, за да набере скорост. Да, ама не...явно тези неща си искат време. Тя ме обвини, че съм я накарала да се почувства неспособна да е щастлива и страхлива и неуверена...малко драматично се получи. Сега вече не ми се сърди, но и не общуваме свободно, както преди. Това да ми е обица на ухото да не давам зор на хората, а да съм по-внимателна. Аз така или иначе и казах какво трябва да промени в живота си според мен, тъй като тя искаше мнение и се съветваше, от там нататък се изкуших да видя бърз резултат, което беше моя грешка. Търпение и мъдрост му е майката, а и не всичко зависи от нас в този живот.

Моята група

2011-12-27T07:30:00.001-08:00

Миналата година бе необичайна за мен, защото имах времето и желанието да се развия в една посока, в която не смеех да крача смело преди това. Някак ми се натрупа критичната маса увереност да го направя. Разбрах, че се изисква време и желание за тази цел. И това време при някои хора е по-кратко като период, при други по-дълго. Развих книгата ми за хармонията, допълних я и я подарих на доста хора. Това ме направи много щастлива и ме срещна с доста качествени хора. Така добих смелостта да създам и групата-получи се съвсем естествено и неформално, точно, както го исках и си го представях. Всъщност срещите с групата ме направиха по-отговорна и дисциплинирана. На първо четене срещите ни изглеждат като "женска говорилня", но обсъждаме много важни теми, при това в дълбочина. Трябваше да мине време, за да придобие тази група форма и да се види как ще се оформи. Оформи се, при това много добре, едно ядро от хора, което е доста стабилно. Около него гравитират останалите...много интересен процес. Щастлива съм, че намерих нови приятели. След нова година ще се срещнем и ще прекараме един уикенд заедно. Вълнувам се и искам да измисля интересна програма с обсъждане на много вълнуващи теми. Това е засега...

Как се формира неувереността ни и как да се освободим от нея: общ поглед

2011-12-14T01:38:00.000-08:00

В ранната ни детска възраст семейството, приятелите, училището и образованието, които получаваме, формират нашите положителни страни, но и нашата неувереност. Тя ни бива предавана от хората, които ни възпитават. Понякога тяхната лична неувереност е толкова силна, че е избила в затваряне в себе си, пълен егоизъм и дори агресия към другите, която те предават на малките деца. В този по-деликатен случай не говорим за обикновена неувереност у децата, а за по-тежки психически разстройства. Детето става още по-чувствително и ранимо, ако е било малтретирано физически и психически и това може да му разбие живота, ако не получи своевременно лечение. Разбира се такива случаи на агресия са възможни и в по-късна възраст, но тогава сме по-зрели и можем да се защитим в по-голяма степен.
Пораствайки, ние развиваме всичко положително в нас - образоваме се още, започваме работа, създаваме семейство, но някъде по този път усещаме, че нещо ни пречи да се развиваме: нашата неувереност. Тук е много важно доколко сме мотивирани да се освободим от нея, доколко осъзнаваме, че личното ни щастие е най-важно, а за да го постигнем е необходимо да се освободим до голяма степен от неувереността си. Друг път няма. Това освобождаване не става за седмица или две, нито даже за година или две. Този процес е безкраен до края на живота ни.
Как да се освободим от неувереността?
•Постепенно осъзнаване и премахване на ограничаващите фактори на средата, които засилват неувереността ни: да си създаден мечтания живот
•Развиване в областите, които ни вълнуват: наши хобита и страсти
•Развиване на оптимизъм: вяра в себе си и в това, че животът е прекрасен, заедно с трудните си моменти
•Ако става въпрос за по-тежки психически разстройства, е необходимо и специализирано лечение при внимателно подбран специалист, които да е на първо място нормален и човечен, второ компетентен в необходимата ни област

Как се справям със страховете и негативизма си?

2011-12-09T01:03:00.000-08:00

Приятели,
Това е част от книгата ми "Хармония отвътре навън", описваща периода, в който се борех най-активно със страховете си. Преработих и допълних текста. Опитала съм се да бъда максимално конкретна, защото знам, че това е най-важната част от книгата ми. Моля да прочетете написаното и ако на места мислите, че може да се дадат повече детайли и да се конкретизира, пишете ми на email bzhivkova@yahoo.com. Имам нужда от страничен поглед;). Благодаря ви!

”...Продължих по пътя си, борейки се да се развивам в посоката, която усещах, че е моята, но ми беше необходимо физическо време да се освободя от всичко старо, което ме дърпаше назад. Страхувах се, защото реално се отказвах от онова, което имах, колкото и мизерно да беше то-негативизма, страховете, ограничаващите вярвания, с които толкова бях свикнали, че беше супер трудно да ги оставя настрана, нещо като детския навик да си гризеш ноктите. Поне осъзнавах, че негативизмът присъства в моя живот и не ми помага. Не отхвърлих всичко старо, което ми пречеше изведнъж, а постепенно и естествено. Имах периоди на изблици на смелост, през които се чувствах изключително силна и уверена. Правех две три крачки напред, после се връщах една назад. Но не се отказвах. Този процес е постоянен и никога няма да приключи. През същото това време настъпиха много трудни за семейството ми дни: няколко трагични периода, в които трябваше всички да се обединим и да сме подкрепа един за друг. Тази паралелност на трудните събития в моя живот ме направи още по-силна и ме научи, че човек трябва да е себе си на всяка цена, защото невъзможността да бъдем такива, каквито се очаква да бъдем и то да сме перфектни в тази роля, може да доведе до много тежки последици- ние сме толкова надълбоко влезли в играта "Оправдай очакванията на другите", че напълно сме се отдалечили от себе си и не знаем кои сме. Напълно объркани сме. Желаем да сме перфектни в очите на другите, а това е невъзможно, защото ние не сме себе си, а сме в роля и няма как да играем тази роля перфектно именно, защото е роля. И така един ден намразваме себе си, чувстваме се толкова зле и толкова виновни, че не се вписваме във всеобщите очаквания, че започваме да търсим начини за бягство и за самонаказание, злоупотребявайки с храна, алкохол, наркотици, а стигне ли се дотам, е много по-трудно да излезем от порочния кръг и да се спасим. И дори да се спасим, ако не проявим смелостта да сме себе си, ние никога няма да сме щастливи...
Беше много трудно, но смелостта ми надделя - съвсем сама бръкнах дълбоко в раната на собствената си душа и извадих всичко, което ме спираше да съм себе си, всички страхове, бариери, болка, трудни моменти, които бях преживяла и преживявах. Постоянно се самоанализирах. Това не стана отведнъж, а постепенно и естествено. Никой не ме е принуждавал да го правя, но усещах интуитивно, че ако преживея трудните моменти, без да разбера какво точно се случва и защо, те ще се повтарят, а аз ще ги приемам страхливо като някаква присъда до живот. Не исках да съм нещастна и търсех в себе си причините за това, без да се виня обаче. Усещах също, че ако съм по-положителна, а не толкова драматична и с чувство на вина и обреченост в мен, мога да се отърся от негативното в живота си. Всъщност резултатът от сблъсъкът между негативните ми вярвания, основани на страх и истинската ми същност, която е на основа на любов, можеше да е вина, страх от риска да се променя и от неизвестното бъдеще, сблъсък и отхвърляне от най-близките ми. Но не беше така. За да стигнем до истинската си същност и да се почувстваме добре със себе си, без да ни се налага да играем роли, абсолютно задължително е да погледнем себе си и да се видим, каквито сме- с всички наши страхове и бариери. Ще ни заболи много, но трябва да минем през болката, за да стигнем до любовта. Не е толкова страшно. При всички положения е по-страшно и мъчително цял живот да се крием зад маската, която ни пази от болката, но и не ни позволява да постигнем мечтите си. Като човек, минал по този път, съм убедена, че резултатът си струва усилието и че е важно да сме много смели, а това би станало, ако сме готови, тоест не бива да се насилваме за нищо. Книгата, която ми попадна тогава и ме научи на много, беше „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“ на Дейл Карнеги. Даде ми я собствената ми майка, а тя е човекът, на който имам пълно доверие. Изядох я с кориците, докато не се разпадна. Подчертавах си най-важните моменти, после си ги преписах в специален тефтер, който носех навсякъде с мен, докато не ги осъзнах дълбоко и напълно. Много хора казват за тези книги - „А,това вече го знам“. Няма такъв филм. Знаеш го, но дали го правиш??? Научих се, че трябва да даваме най-доброто от себе си, за да сме щастливи – да не живеем по течението, да не ни мързи (което и сега ми се случва често), да се развиваме постоянно, да сме смели, да сме искрени със себе си и другите, да следваме сърцето си, да обичаме и правим всичко най-добро за семейството и близките си хора и наистина да го правим безрезервно. И най-важното: да не се отчайваме и винаги да имаме вяра. Четях, мислех и някакси успявах да пречупя всичко през собствения си поглед. Беше трудно, но аз се чувствах силна, дори и в моментите на слабост. Чувствах се обнадеждена. Имам майка, чийто пример следвам по отношение на силата на характера в трудни моменти, и тя ми помага много и днес. Бях смела и се самоанализирах постоянно. Питах се защо ме е страх от това или онова, търсех причините и ги намирах, поне донякъде. Водех си бележки за тези неща и постоянно ги допълвах. Пазя ги дори и днес и ги препрочитам, някои от тях със смях;). Също тогава разбрах кои са истинските ми приятели, хората до мен. Те просто останаха и ме подкрепиха, въпреки че някои от тях даже не разбраха през какво преминавам. По-точно аз не им казах с думи. Но те ме разбраха. Имаше болка, разочарования и сълзи, но и моменти на хармония и щастие. И много изчетени книги по приложна психология. С годините средата ми се промени напълно, срещнах нови хора, с които намирам смисъл да общувам. Чрез собствения си пример се опитвам да променям света- големия свят, както и моето малко семейство и да го направя по-положително. Мислите ли, че е лесно? Не познавам човек, който да приема напълно семейството си. Но това, което мога да кажа, е, че всеки от нас избира какъв да е и как да се държи, какви ценности да има и е много важно да обичаме нашите близки хора, въпреки всичко. Всеки има право на личен живот и лично пространство, на дистанция, но крайното отричане и късането на корени не е решение на конфликтите в семейството. Постепенно спрях да се съобразявам с това какво другите мислят и очакват от мен, a се насочих към това как аз се възприемам. Започнах да ценя и развивам най-доброто в себе си. Реших твърдо да съм такава, каквато усещам с тялото и душата си, че съм и да се доверявам на хората, които ме ценят и подкрепят. Също така обикнах тялото си и започнах да се грижа с особено голямo внимание за него, тъй като то е опаковка на душата, а е важно тази опаковка да е красива. След като бях положила усилие да се опозная и приема в продължение на години, започнах да се освобождавам до голяма степен от негативните модели, които неизбежно всеки от нас попива от средата си (а в България те са токова много) и с помощта на хората, които срещнах по пътя си. Първоначално бях съвсем сама в тази мисия. Семейството ми зае неутрална позиция, в каквато е и сега. Тяхното основно общо вярване е "Ами ако..." последвано от нещо супер негативно. Аз не мога да променя другите и да ги накарам да мислят като мен. Но успях да променя себе си, поне донякъде, и чрез поведението си да давам пример (когато не ме мързи;). Ключът е да обичаме - себе си и другите. Да забравим всичко лошо и негативно. Това е! И така минаха 4-5 години.
Иска ми се да мога да разкажа за този период по-подредено и да дам повече детайли, защото осъзнавам, че споделянето му ще помогне на много хора. Но тези събития датират от преди 10 и повече години и съзнанието ми вече не е фиксирано върху тях слава богу. Освен това те се случиха доста хаотично на практика и няма как да ги подредя. И все пак, ако някой има конкретен въпрос, може да ме попита, ще се постарая да помогна с каквото мога. Днес, след толкова време, съм сигурна, че трудните моменти в живота идват, за да ни научат на нещо и да ни направят по-добри и по-положителни хора."

Урок по рисуване за начинаещи;)

2011-12-08T09:09:00.000-08:00

Още като дете рисувах, но общо взето никой не ме вземаше на сериозно и аз се отказах много лесно и бързо. Но ми харесваше да рисувам и някои рисунки ми се получаваха не лоши. Затова реших да продължа, дори и в по-напреднала възраст, не, за да ставам художник, а за да положа основите на един друг занаят, който желая да науча- графичен дизайн. Това е малко далечна перспектива, но няма как, трябва да се започне от някъде. Моето начало се оказа книгата "Рисуване for dummies". Ако някой по-напреднал рисувач чете това, сигурно се пука от смях, но по моето скромно мнение поредицата "For dummies" дава прекрасна база в различни направления. Аз лично с нейните книги се научих да шия и плета. Затова реших да публикувам кратък материал с основни идеи за рисуване (графика), които прецених, че е много важно да помня...може и да ви е интересно да ги прочетете.
Няколко основни общи идеи:
•Да се упражняваме да рисуваме, най-вече това, което ни е най-трудно
•Да рисуваме по възможност на дневна светлина и в светъл кът
•Да не бързаме и да не търсим бърз резултат; да си почиваме, когато се изморим
•Да публикуваме снимките си в интернет;)

Създаване на рисунка:

•Да изберем обект, който ни привлича силно, иначе ще изгубим интерес много бързо
•Да изберем обект, който отговаря на нивото на рисувателните ни способности , за да не се разочароваме, че не можем да се справим
•Да си представим как ще нарисуваме обекта: всяка рисунка се състои от прости линии и форми; необходимо е да се научим да виждаме по-сложните проекти опростено
(Как да нарисувам права линия: да си я представя; да поставя две точки и да ги свържа с едно непрекъснато движение или серия от къси линии)
•Да планираме формата и големината на рисунката; да преценим разположението на обектите в крайната ни рисунка (хоризонтално или вертикално) и общата композиция, както и формата на картона, върху който ще рисуваме(правоъгълен, квадратен, кръгъл, овален)
•Да преценим пропорциите: те показват размера на обекта, който рисуваме спрямо други обекти в рисунката; да погледнем листа и да си представим обекта върху него; леко да скицираме; да изберем фокусна точка (основна точка на интерес в рисунката; винаги следва да поставяме фокусната точка на разстояние от центъра на композицията, за да не поглъща цялото внимание на гледащия) и да преценим как да я подчертаем в общата композиция; да потърсим начини да придадем дълбочина чрез припокриване (нагледното разделяне на рисунката на преден, среден план и далечно пространство за припокриващи или напластяващи обекти) и перспектива, да помислим кои от обектите ще имат полза от геометрична перспектива- сгради, огради; да изберем линията на хоризонта и точката на изчезване и да планираме как да нарисуваме обектите

Основна композиционна формула: разделяме листа мислено на 3 части вертикално и 3 хоризонтално; пресечните 4 точки са подходящи места за фокусни точки (най-вече двете десни)
Одухотворяване на композицията: позиционни типове-най-популярен сред тях е s типа- две извивки на пътя, река или редица от дървета
•Да планираме нюансите и да ги нарисуваме
Да накараме рисунката си да оживее: за да придадем триизмерна(реална) форма на обектите, които рисуваме, е необходимо да видим как светлината пада върху тях и да нарисуваме светлосенките в нюанси; необходимо е да виждаме различните нюанси (стойности) на светлината, които се изразяват в следното:
Посока на източник на светлина
Сенки (области от обекта, които получават малко светлина или не получават такава)
Хвърлена сянка: тъмната област върху съседна повърхност, когато светлината е блокирана от масивен предмет
Контраст : по-контрастната рисунка е по-въздействаща; ако са използвани по-средни стойности на светлината, рисунката изглежда по-мека
•Да сложим дата и подпис на рисунката (така в бъдеще ще проследим прогреса си)

Това са съвсем общи препоръки на база прочетеното. Предстои ми да се запозная по-подробно с рисуване на хора, животни и природа. Много е приятно;)

Първи стъпки в медитацията

2011-11-02T04:06:00.000-07:00

Живеем в постоянен стрес, защото нямаме физическото време да свършим всичко, каквото желаем. Това ни кара да се чувстваме зле. Как да си помогнем и да се успокоим? Чрез медитация. Тя ни успокоява и ни прави по-концентрирани и по-уравновесени, дори и в трудни ситуации, а не толкова зависими от онова, което се случва извън нас. Учи ни да разчитаме на себе си, за да се чувстваме по-спокойни.
Как да медитираме? Да си намерим спокойно и уютно кътче от дома, където можем да прекараме необезпокоявани 10-15 минути. Идеята е да успокоим непрестанния поток от мисли, в голямата си част негативни. Да седнем в традиционната поза с кръстосани крака или както желаем, важното е да ни е спокойно и удобно и гърбът ни да е изправен, за да не заспим), да затворим очи, евентуално да си пуснем лека музика (чрез нея може да измерим времето, например ако знаем че музиката е 10 или 15 минути). Следващата стъпка е да се съсредоточим върху дишането си, което трябва да е естествено, през носа. В този момент е необходимо да се концентрираме единствено върху дишането си. Това е трудно и изисква време за упражнения, което може да е месец, два, шест или година (зависи и колко често медитираме). Но резултатът си струва: по-спокоен ум и емоции, не толкова подвластни на външни събития и влияния. Всъщност описаната практика може да е самостоятелна медитация или въведение към друга медитационна практика, но при всички положения това е основата на медитацията. Успех!

Групата стана на месец;)

2011-10-05T07:38:00.000-07:00

След излизането на последната версия на моята книга „Хармония отвътре навън“, ми дойде идеята да организирам група: дискусионен клуб, който да споделя и обменя информация за всички аспекти на положителния начин на живот. Избрах разговори в интернет, за да е удобно за всички, въпреки че това ни лишава от комуникацията „очи в очи“. Отзоваха се много хора и то с огромен ентусиазъм. Написах примерна програма, за да имаме посока, и започнахме;).
Двадесет и две жени между 20 и 60 години приблизително, разпръснати в България, Германия, Италия, Испания и Англия. Двадесет и две съдби, свързани от идеята за положителен начин на живот и справяне с трудните ситуации чрез изграждане на ведър и положителен поглед към живота, пълен с надежда.
Беше много интересно да се запознаем, да се открием и да започнем да се сближаваме. Бяхме и сме много открити и искрени, споделяме най-съкровените си и лични преживявания и вълнения. Оказа се, че за всички нас е най-важно да сме себе си, да вярваме и обичаме себе си, да влагаме усилия да се развиваме и да вървим напред. Всяка от нас има различни хобита, но най-много време прекарваме в четене на книги за самоусъвършенстване и работа върху себе си. Желаем да обменяме информация по тази тема, да се подкрепяме, насърчаваме и да си даваме надежда. Попътувахме виртуално по света и споделихме кои са любимите ни дестинации. Разбрахме, че всички сме силно свързани с България и бихме искали да живеем тук и да допринесем за развитието й в положителна посока.
Откриваме заедно толкова нови и интересни неща, постоянно. И всичко това, само за един месец;)…Да ни е честит първия месец заедно, дано това е началото на положителна промяна в България…всеки ден по една малка крачка;)

Вечеря за Дидо

2011-10-03T11:30:00.000-07:00

Миналия петък Дидо имаше рожден ден. По този повод аз направих вечеря за 10 души…сериозна вечеря;) Toва е първият ми по-мащабен готварски проект. С това преминах от степен асистент в младши готвач;). Много съм доволна от себе си наистина. Салата домати, моцарела и босилек; кьополу, руска салата, тиквички с моцарела и сушени доматки; пържоли с картофено пюре и кюфтенца от леща и за завършек: невероятен мохито пай. Получих малко помощ от майка ми, но наистина беше малко. И останах изключително доволна от резултата. Едва ли е била перфектната вечеря, но ми достави удоволствие. А Дидо…той беше много щастлив…;););)

„Вино от глухарчета“- любовно писмо до едно детство

2011-09-13T01:42:00.001-07:00

Това е заглавието на една прекрасна книга, която получих като подарък за 30-тия си рожден ден. Прочетох я със закъснение това лято, докато мързелувах на морето с Дидо.
Разказва за едно лудо лято на 2 малки момчета, изпратени на село. Думите на автора се леят като мед и масло, толкова приятно и оригинално като стихотворение, написано обаче с дълги изречения и без рими. Винаги съм обичала да пиша, но четейки тази книга, осъзнах, че не бих могла да намеря в себе си подобни думи и да ги съчетая толкова майсторски. Да вникна в детайлите, да ги опиша, така че да изрисувам ясна картина в главата на читателите ми. Не мога да правя сложни описания. Моят талант е друг- да пиша кратко и по същество с дълбоки, чувствени думи. Но това не ми пречи да се възхищавам на тези, които пишат описателно и нестандартно. Тази книга за мен беше едно нежно завръщане към собственото ми детство.

Aviva, my love

2011-09-12T10:41:00.000-07:00

Tърсейки по-интересни и некомерсиални филми, наскоро попаднах на „Aviva, my love”. Обичам романтиката на френското и италианско кино. И не само…„Aviva, my love” ме заинтригува най-вече с тематиката и сюжета си. Жена на видима възраст около 40-45 години с 3 деца- тийнейджъри (всеки с историята си) и безработен мъж, който не бърза да си намери работа;). Сестра й и възрастните й болни родители също присъстват, разбира се;). Тя се опитва да изхранва семейството си, работейки като кухненски персонал. Върти домакинството, опитва се да помага на всички и да ги подкрепя и пише книги, докато бърка яденето на печката. Да бъде писател е неосъществената й мечта и талант. Среща утвърден писател, който предлага да издаде книгата й под негово име с аргумента, че тя не е достатъчно известна. Тя приема заради парите, които ще спечели, един вид се „продава“ доброволно. Бързо осъзнава грешката си и решава да си върне обратно книгата. Обвини го, че я е изманипулирал, но в крайна сметка вината си беше нейна, че се поддаде. Най-готиното беше, че в крайна сметка успя на всички фронтове и още веднъж ми се потвърди убеждението, че когато човек е на правия път, нещата му се получават. А черешката на тортата бе, че получи и подкрепа от семейството си по повод писателския й талант, а те не даваха вид да я подкрепят;). Ще кажете, че това е просто един филм…ммм, не…когато гледате филма, ще разберете защо;)
Повечето хора за съжаление се отказват от таланта си, защото „нямат време“!!! По този начин се обричат на нещастие до края на живота си, работят нещо само, колкото да печелят и да преживяват на ръба на оцеляването. Тази тема е безкрайно интересна;) Филмът е прекрасен!

Да усетиш Омара

2011-09-12T10:10:00.001-07:00

За пръв път чух името „Buena Vista Social Club”през 2004, когато живеех в Тунис. Случи се така, че те гостуваха в Tabarka (град на морето), за музикален фестивал, а аз бях същия уикенд там с приятели и даже бяхме на концерта. В тълпата от хора не видях музикантите и си спомням, че си тръгнах почти веднага. Интересно е как много често обстоятелствата в живота ни са тези, които определят как усещаме един човек или ситуация. Тогава бях на съвсем друга вълна и определено “Buena Vista” и музиката им само минаха покрай мен, без да оставят ни най-малка следа. След време, вече в България, Мила започна често да ми пуска техния диск. И така редовно слушах „Dos Gardenias” и „Veinte aňos”. Бяха приятни, но само толкова…не бяха специални. Междувременно Лина се беше записала на испански и беше научила всички техни текстове, които пламенно ми изрецитира една вечер на наше женско събиране по повод завръщането на наша приятелка, живееща в Лондон. Тя (Лина) ми даде и Филма. Той носи името на групата и е уникален. Спомням си, че съвсем скоро се бях нанесла с Дидо в новия ни дом. Беше събота, той беше излязъл уж по работа, но аз знаех, че отива да ми купи годежен пръстен. Усетих го просто. Реших докато го чакам, да изгледам филма. Беше супер силен. Разтърси цялата ми емоционалност из основи. Въздейства ми по толкова много начини. И за пореден път си дадох сметка, че романтиката е вътре в мен, тя не идва просто от романтични ситуации или хора. За нея не са необходими задължително двама. В този филм най-силно изживях „срещата“ си с Ibrahim Ferrer. Видях в него собствения ми дядо, „дядко“, както го наричах аз- висок, слаб, с много аристократична осанка и безкрайно добри очи. Бял костюм и каскет и невероятен, дълбок, чувствен глас. Плаках с крокодилски сълзи, когато той се качи на сцената и запя „Dos Gardenias”. Имаше няколко дуета с Omara Portuondo, която също ме впечатли силно. Всъщност те двамата много си приличаха и стояха по-скоро като двойка на сцената. В един момент от нейните очи се отрониха сълзи, а той й ги изтри нежно и дискретно. Всъщност филмът беше заснет от един човек, който също запомних- Ry Cooder. Американски музикант, дошъл в Хавана, решен да намери и събере за общ проект най-добрите музиканти на Куба от старото поколение. Начинът, по който е заснел филма, и дълбочината на емоцията, с която говореше за целия проект в някои сцени от филма, останаха запечатани в сърцето ми завинаги. Пленена от цялата идея на проекта „Buena Vista“, аз шеметно затърсих информация за предстоящи концерти и разбрах, че Ibrahim Ferrer е починал. Също видях и че „Veinte aňos“ в изпълнение на Omara е част от саундтрака на филма „The lost city”. Toй стана един от любимите ми филми. Също като музиката на Buena Vista, филмът е дълбок, чувствен, емоционален и романтичен. Преди месец-два бях на концерт на Omara Portuondo и оркестъра на Buena Vista в София с моята дружка за латино изяви Цецко( виж предишния пост за концерта на Мариза от май). Осъществих една своя голяма мечта и съм толкова щастлива. Оmara, както и целият Buena Vista са на средна възраст 70-80 години, а се веселят като да са на 20. Но май възрастта не определя дали можем да се веселим. След около 40 минути подгряване от оркестъра, Omara излезе с нещо като бяла нощничка и тюрбан на главата. Все едно се готвеше за сън, но от нея кипеше такава енергия, че за 5 минути вдигна залата на крака и никой не седна до края. Зала едно на НДК със соц излъчването си не предполагаше латино фиеста с подобен размах. Но Omara е от хората, на които не им пука къде се намират. Всяко място е подходящо за купон. Цялата група музиканти ( с изключение на по-младата вокалистка, наследничка на Omara;), всички без нея се държаха напълно естествено, все едно си бяха направили вечеринка да си посвирят. Концертът бе незабравим.Пожелах си да запазя също като тези хора свежестта, енергичността и духа си и на 100 години;)…

Как да вземем общо решение с хора, които не познаваме?

2011-06-13T01:07:00.001-07:00

Когато човек попадне в ситуация, когато трябва да вземе решение и това решение е свързано с други хора, нека първо спре и си даде време да се огледа. Обикновено в такива ситуации се срещаме с нови хора и ни е необходимо време да ги опознаем. Тук много ще ни помогне езикът на тялото на другите, думите, които използват, както и цялостното усещане, което те оставят в нас. Ако ни предстои обсъждане, нека изслушаме внимателно всяко изказано мнение и си дадем време да обмислим. Понякога решенията, които трябва да вземем, не са лесни, тъй като засягат интересите на много хора, а тези решения трябва да са взаимно изгодни.
До взаимно изгодно решение ще стигнем, ако търсим точките на единомислие. Ако няма такива, е много трудно да продължаваме опитите си да намерим решение. Ако от самото начало няма добра воля, желание и откритост, няма как да се стигне до решение. Но ако те са налице, понякога се намира изход и от ситуации, които изглеждат много трудни. Тогава можем открито да благодарим на другите участници за техния интерес и желание да се стигне до този добър край и събитието да се отпразнува.
Ако комуникираме с цел вземане на решение, от което и двете страни имат интерес, би трябвало и двете да са отворени една към друга. Но в действителност много често хората са изнервени и затворени.
Ако сме в ситуация, в която ние продаваме нещо – продукт, услуга или идея на другата страна, необходимо е да създадем доверие от другата страна към нас. Как е логично да подходим? Ние като продавачи трябва да наблюдаваме клиента и да улавяме детайлите в поведението му – езика на тялото, думите, които използва, и цялостното му излъчване.
Първото нещо, което можем да направим, е, ако усещаме, че той се чувства некомфортно, да го предпазположим по всички възможни начини. Тук идеите са наистина толкова много – можем да си направим малка приемна за гости, която да е много уютна; да пуснем лека нежна музика, да предложим освежителна напитка, списание (ако се налага да ни чака) и най-вече - самите ние да изглеждаме свежи и предразполагащи към разговор и да проявим компетентност по отношение на дискутираната тема или продукт, който желаем да продадем. Това включва да сме подготвили мостри, нагледни материали като брошури например, както и презентации. Това се нарича петзвездно обслужване.
Паралелно със създаването на комфорт можем да се заслушаме в думите, които използва нашият клиент. Различните хора използват приоритетно някое от сетивата си повече от другите – зрение, слух или усещания (докосвания). Ако някой иска да види продукта, преди да го купи, покажете му го, а не му обяснявайте какви са ползите от него. С други думи, ако сравним продажбата с танц, идеята е ние да оставим клиента да води в този танц и да го следваме. Ако усетим, че клиентът има ясно изразен превес на едно от сетивата си над останалите и го изразява чрез думите или цялостното си поведение, можем да си запишем тази информация в нашата клиентска база – нали идеята е да създаваме лоялни клиенти, които ще се върнат при нас. Добре е да направим така, че да удовлетворим, доколкото е възможно, всички сетива на клиента - ако му продаваме cd с музика, можем да му го пуснем да го чуе, това ще го накара да усети музиката и да му покажем самата обложка на албума, давайки му информацията, от която се нуждае. Удовлетворяването на сетивата на клиента на всички нива трябва да бъде обмислено още при създаването на продукта. Например продавайки обучения, ние можем да каним нашите клиенти да тестват някое обучение безплатно. Така те „виждат” нашия продукт. Предварително можем да им изпращаме cd, на което сме записали кратко представяне на обученията, включващо глас, картина, текст и музика. Мисля, че въздействайки върху повече сетива, ние имаме по-голям шанс за успешна продажба.
Освен това, нека се опитаме да опишем ползите, които нашият продукт ще донесе на клиента, говорейки в сегашно време. Това ще изгради доверие и ще изтрие евентуалните му страхове, ако е имал такива и ще го накара да усети продукта.
Ако ние сме клиент, сме напълно в правото си да очакваме гореописаното обслужване. Ако не го получим, имаме избор да не купуваме. Аз лично го търся и ако имам избор да купя от друг, който да ме обслужи по-добре, не бих се колебала.
Понякога едната страна се опитва да „надхитри” другата, опитвайки се да продаде на прекалено висока цена или да купи на прекалено ниска. Много често тази ситуация се превръща в пазарлък, което е доста грозна картина. В такива случаи преценяваме дали нуждата да затворим сделката е по-голяма от неприятното усещане, което ни дава комуникацията с подобен род хора. Ако решим „да правим бизнес” просто си затваряме едното или и двете очи и се опитваме да смекчим ситуацията, държейки се нормално, възпитано, емоционално уравновесено и отворено към другата страна докато не си стиснем ръцете.

Как да действаме при конфликт?

2011-06-13T01:06:00.001-07:00

Как да действаме при конфликт?
Конфликтите много често са породени в комуникацията ни с други хора, които „избиват комплексите си”. Когато човек не се бори с комплексите си, те се превръщат в голям проблем, влияещ на вътрешното усещане за самочувствие, сигурност в себе си и емоционален баланс, както и върху отношенията с околните. Тези процеси са сложни и резултатът от тях е много тъжен и твърде различен при различните хора – психологически разстройства в по-лека и по-тежка форма, както и нарушена комуникация с околните. Тук ми се иска да разгледам по-подробно как рефлектират комплексите върху отношенията ни с другите. Още веднъж ще подчертая колко е важно човек да осъзнава, да признава и да се бори със своите „тъмни” страни. Най-общо казано онзи, който не се справя с комплексите си на време, е склонен да търси по-лесни решения на проблема, въобразявайки се, че така компенсира липсата на вътрешна увереност и най-често това става като:
oсе надува излишно чрез думите и поведението си, за да изтъкне себе си (в нормална ситуация хората се чувстват достатъчно уверени в себе си и нямат нужда да търсят постоянно чуждото одобрение или пък ако имат, те не се самоизтъкват с цел да прикрият страховете си, а отиват при най-близките си и директно търсят подкрепа);
oсе опитва да манупилира другите с идеята отново да усети, че е нещо повече от тях и това да компенсира нараненото заради комплексите му его;
oсе държи некоректно, нахално, невъзпитано и просташки с идеята да постигне нещо по-лесно от другите, за да си каже „Аз съм по-умен и по-хитър от другите” и това отново да компенсира нараненото заради комплексите му его.
oКак да реагираме на подобен тип поведение?

Гореописаното поведение дразни страшно много околните и поражда конфликти. В подобни ситуации най-важно е да запазим спокойствие и да не подхождаме емоционално. Ако другият опита да покаже, че е нещо повече от нас или да ни манипулира, добре е да наблегнем с езика на тялото си и с думите, които използваме, че сме сигурни в себе си. Нека да отстояваме себе си и ясно да подчертаем собствената си позиция и мнение. Ако се налага, трябва да се аргументираме също така.
Ако другият се държи просташки и нахално като например се опитва да получи лесно нещо в определена ситуация, т.е. да не спазва установения ред, правила или да се опита да купи на по-ниска цена (но не на арабски пазар;)), просто можем да му напомним, че има ред, валиден за всички.
В тези ситуации човек лесно губи контрол и е важно да не се поддава на емоции, а да е спокоен и да защити достойно и твърдо собствената си позиция, без да се свива и притеснява как ще реагира другата страна. Когато някой ни е неприятен, тъй като се държи некоректно с нас, а сме принудени да комуникираме с него в ежедневието или по работа, нека не позволяваме да си изпускаме нервите заради него. Да се опитаме да бъдем максимално коректни и ако той не го оцени и продължи да се държи нахално, просто да му кажем, че вярваме в неговата коректност и да го помолим директно да премисли поведението си. В крайна сметка сами решаваме дали сме хора или маймуни.
Това че някой се държи некоректно, нахално или властно към нас, не бива да ни кара да го отбягваме, защото, ако така или иначе ние трябва да общуваме с него, е по-добре да играем картите си открито и директно.
Не бива да забравяме, че конфликтите могат да бъдат и полезни, т.к. разместват пластовете в установения начин на общуване или възприемане един към друг и понякога са единственият начин дадено положение да бъде променено, т.к. често хората се примиряват с дадена ситуация и просто я търпят. В момент на яд ни идват сили да внесем промяна, която може да е много позитивна, както за неща, които зависят от нас, така и за неща, които смятаме, че трябва да се подобрят в отношенията ни с другия човек. Просто трябва да преценим дали в дадена ситуация или отношения би работил еволюционен или революционен подход, но всъщност обикновено това не е въпрос на преценка, а ситуациите се решават от самосебе си.

Да изразяваме мнението си по подходящ начин

2011-06-13T01:05:00.003-07:00

Нашето мнение има значение. Но не толкова голямо значение, че всеки път да го изразяваме директно и по натрапчив начин. Особено, ако искаме да критикуваме и да даваме оценки, които никой не ни е искал. Директната критика е един от най-сигурните начини да си спечелим врагове или да отблъснем хора, които са ни близки, независимо от други добри качества, които може да имаме. Ако искаме да кажем на някого нещо не дотам добро, можем да изберем деликатен начин, а не невъздържано да му хвърлим обвинението в лицето.
Нека да започнем с искрена похвала и после да добавим с “и” онова, от което не сме доволни – ако добавим критиката с “но” може да се получи противипоставяне, което да остави негативни чувства у онзи, когото критикуваме. Например...вместо да кажем “Написал си прекрасно писмо, но на последния ред има грешка”, можем да кажем “Написал си прекрасно писмо и, ако на последния ред нямаше грешка, наистина щеще да е перфектно. Сигурна съм, че следващия път ще е без грешка”. Усещате разликата, нали? Можем да използваме насърчението и да направим така, че ако някой е сбъркал, грешката да изглежда леснопоправима. Важен е и тонът, с който се представят нещата – ако е драматичен, а става въпрос за нещо дребно, тогава другият рано или късно ще спре да чува нашите коментари, т.к. ще си мисли, че винаги преувеличаваме. От друга страна, ако коментираме само по-големите неща след внимателно обмисляне и със загрижен, но емпатичен и позитивен тон, който казва „Ти ще се справиш” и също така дадем примери със себе си в подобна ситуация, шансът до другия да достигне казаното е много по-голям.
Никой не е безгрешен и не бива да съдим другите за грешки, които ние сами допускаме или сме допускали по-рано. Напротив, можем да говорим за собствените си грешки, преди да привлечем вниманието на другите върху техните. Всички сме хора и е човешко да се греши. Признавайки пред себе си собствената си способност да грешим, ставаме по-толерантни и към другите.

До каква степен да поемаме ангажименти?

2011-06-13T01:05:00.001-07:00

Много важно е в ежедневието, както и в бизнеса, да не поемаме ангажименти, които знаем, че реално не можем да изпълним поради липса на време и други ресурси. Често правим тази грешка, защото не можем да откажем, ако някой близък ни помоли например. Или пък, ако става въпрос за бизнес, не искаме да пропуснем поръчка, която ще ни донесе печалба. Много по-добре е да откажем, отколкото да си създадем име на несериозен и безотговорен човек и да помислим как да направим така, че другия път да не се налага да отказваме предложение, което ни се иска да приемем .
Ситуацията е доста различна, ако става въпрос за оцеляване в бизнес, който е в началото си, или пък фирмата е по-малка. Тогава нямаме избор, но рискът да не се справим отново е налице.

Как да действаме, когато желаем нещо?

2011-06-13T01:04:00.003-07:00

Понякога, когато сме в позиция на силната страна, си позволяваме да заповядваме. Може би не директно, но все пак налагаме волята си и това не е много приятно за другия. Никой не обича да му заповядват, така че нека не го правим, дори и когато смятаме, че сме в правото си. Нека третираме хората като хора и говорим с тях спокойно и без заповедническа нотка. Вместо да заповядваме, можем да помолим или да направим предложение под формата на въпрос (напр. “Не мислиш ли, че е по-добре да..., Какво ще кажеш да..., В настроение ли си да..., Занимава ли ти се с... ”, т.н. ...). Това ще остави у другия приятно чувство и ще го накара да ни уважава повече. Ако пък някой се опитва да ни заповядва, имаме право да му обърнем внимание да не го прави, обяснявайки, че има начин да ни помоли нормално да направим онова, което желае.

Кога да поставяме себе си след другите?

2011-06-13T01:04:00.001-07:00

Да поставяме себе си след другия не е лесно. Свързано е с това да изпитваме дълбока вътрешна хармония, да се чувстваме сигурни в себе си и наистина щастливи. Ако е така, ще ни бъде лесно да проявим търпение и да се поставим след другия в смисъл на това да имаме искреното желание да изслушваме другите и да вникваме в това, което ни казват, преди да очакваме същото от тях. Човек, който е напълно спокоен, няма как да не е отворен към другите. Реално погледнато, колкото и щастливи да сме, винаги имаме някакви малки “болки” и проблеми, но е логично да ги изтикаме назад в съзнанието си, когато някой наистина се нуждае от помощта и подкрепата ни. Това е също въпрос на лична преценка. Важно е да сме колкото е възможно по-открити и по-готови за съдействие към другите, но само в случаите, когато усещаме със сърцето си, че те го оценяват. Ако не е така, просто не си струва да правим жестове. Истината обаче е, че ако един човек е с наистина добра и широка душа, той винаги ще изслуша и помогне дори и на този, който му е обърнал гръб, когато той самият е имал нужда.
Когато изслушваме проблемите на другите, нормално е и те на свой ред да изслушват нашите. Ако усетите нежелание от тяхна страна да го правят, просто помислете има ли смисъл да настоявате. Ако се получава така, че в една връзка, няма значение приятелска или интимна, едната страна винаги изслушва, а другата се оплаква, тази връзка няма да трае дълго поради липсата на баланс.

Да бъдем честни и открити към другите и да си признаваме грешките

2011-06-13T01:03:00.003-07:00

Честността е много важен момент във всяко приятелство, интимна връзка и в бизнеса. Понякога крием истината под формата на т.нар. “благородна лъжа”, когато искаме да спестим информация с цел да не нараним или разтревожим другите. Това е въпрос на личен избор и наистина много зависи от ситуацията, която трябва да бъде добре преценена, защото понякога това желание да предпазим другия се обръща срещу нас.
Също така много е важно да даваме правилните сигнали на другите за това как се чувстваме спрямо дадена ситуация, а не, когато сме ядосани на някой, да си мълчим и да чакаме той да се сети сам – така може да започнем да трупаме излишен гняв. Всяка ситуация, в която човек обяснява ясно как се чувства (например, ако нещо го е обидило), му се отблагодарява като той получава отношението, което търси и счита за подходящо към себе си.
Понякога не си даваме сметка, че се държим грубо или несправедливо към някой, тъй като сме погълнати от собствената си гледна точка, моментни проблеми и емоции. След като сме се успокоили обикновено осъзнаваме грешката си. Дори да е минало време, дори и нагрубеният от нас човек да е малко дете, нека да намерим начин да се извиним.

Да имаме доверие в другите

2011-06-13T01:03:00.001-07:00

Доверието не означава наивно да вярваме на другите. Понякога се случва да се доверим на неправилния човек и това е причината някои от нас да се откажат изцяло да се доверяват на другите. Това се случва най-често при интимни връзки, в които се чувстваме наранени или с неоправдани надежди. Но, така или иначе, ние живеем, заобиколени от хора, с които общуваме ежедневно и, ако искаме тази комуникация да не е на повърхностно ниво, необходимо е да проявим смелост и да им се доверим. Някои смятат, че прекаленото доверие ни прави безинтересни за другите и така може бързо да си омръзнем. Това е направо абсурдно, имайки предвид, че една здрава приятелска или интимна връзка израства само на базата на огромно взаимно доверие и споделяне. Друг начин няма!!!
Понякога се налага да предостъпим част от отговорностите си на своите деца, приятели или подчинени. Какво да направим в този случай, за да можем да очакваме положителен резултат - да обясним, така че да бъдем разбрани, какво очакваме от другата страна като резултат, време за изпълнение, критерии, по които ще оценим резултата, ако се налага и последствията, ако този резултат не бъде постигнат (също ако се налага). Ако бъдем попитани изрично или човека срещу нас се нуждае от мъничко тласък, можем също така да предложим (но не да налагаме) начини на изпълнение (“Ако бях на твое място, бих...”). Идеята е да дадем максимално много информация на онзи, когото сме помолили да ни направи услуга, за да сме сигурни, че резултатът ще е, какъвто го очакваме.

Да бъдем добри слушатели

2011-06-13T01:02:00.001-07:00

Да уважаваме другите означава и да ги изслушваме, оставяйки ги да говорят спокойно. Най-вече да ги изслушаме, без да ги прекъсваме и да мислим наистина за онова, което ни говорят, а не мислите ни да бягат. Ако сме заети с мисли за себе си, по-добре е да се извиним на другия и да го помолим да изчака, докато сме готови да му дадем отново вниманието си изцяло.
Друг важен момент е да избягваме асоциации с нашия собствен опит и да се опитваме да разберем обстоятелствата на човека, с който говорим и ако му разказваме как сме се почувствали в подобна ситуация, то да сме премислили дали наистина това е нужно за него в този момент или ни е нужно на нас.

Да помним личната информация за другите и да правим жестове на внимание към тях

2011-06-13T01:01:00.002-07:00

Да помним името на другия, както и неговите интереси и факти от личната история, е въпрос на елементарно усилие, което дава много добър резултат – другата страна се чувства прекрасно и е предразположена и отворена за комуникация с нас.
Друг важен момент са празниците на близките ни. Ако не можем да ги помним, прекрасна идея е да си направим електронен календар в интернет, който автоматично да ни изпраща напомняния на имейла ни. За мен това се оказа прекрасно решение. Обичам да съм организирана в това отношение и да не забравям.
Хората се чувстват страхотно, когато им покажем, че са важни за нас. Защо да не го правим по-често?:)
Жестовете на внимание са прекрасен начин да направим другите щастливи и да покажем, че държим на тях. Няма значение дали са малки или големи жестове. Понякога нещо много дребно може да ни направи наистина щастливи. Една усмивка, една хубава дума, едно споделено кафе с кроасани...Дори и когато не са съвсем в целта, жестовете и подаръците изразяват внимание, което е наистина страхотно.
Не рядко можем да попаднем на хора, които не умеят да приемат жестове на внимание и това по-скоро ги притеснява – в зависимост от ситуацията можем да смекчим подхода и да направим нещата да изглеждат по-небрежни. В крайна сметка, ако човек е наистина такъв тип, който обича по-непреднамерено общуване, можем да му дадем внимание по начин, който е комфортен за него.

Да виждаме всяка ситуация и от гледната точка на другия

2011-06-13T01:01:00.001-07:00

Всеки е по-склонен да се ограничи до собствената си гледна точка в ситуация, в която комуникират повече хора, защото така е по-лесно. Но така осъзнаваме само онова, което искаме ние и всеки път, когато не го получим, се чувстваме наранени и пренебрегнати. Ако се научим да виждаме гледната точка и на другия, ще се почувстваме добре в ситуации, в които много хора инстинктивно биха се почувствали по-скоро наранени. Така ще разберем и причините за поведението на другите. Нека отчитаме всички гледни точки и търсим пресечните им моменти. Това ще ни направи много по-спокойни и уверени - и нас, и другите участници в комуникацията. Хората чувстват облекчение, когато ги разбираме. Това означава обикновено просто да застанем до някой и да го подкрепим, без да му даваме съвети и оценки, които не ни е поискал. Да го изслушаме и да му дадем онова, от което има нужда – да помълчим до него, да му подържим ръката, да го изслушаме задълбочено и да го подкрепим с думи и съвет. Просто да отговорим на неговата нужда в момента.
Нека не забравяме също, че подкрепата не е безкраен и едностранен процес - ако ние подкрепяме някой, който почти никога не проявява подкрепа и грижа към нас, в един момент ще се почувстваме ограбени. Няма как да даваме, без да получаваме, защото и нашите ресурси ще се изчерпат в един момент.
Взаимното уважение се постига много лесно, ако прилагаме едно просто правило – да се държим с другите така, както бихме искали те да се държат с нас.

Да ценим, подкрепяме и насърчаваме близките си

2011-06-13T01:00:00.003-07:00

Всеки от нас се обгражда с кръг от хора, които нарича приятели. С течение на времето си даваме сметка, че някои от тях са по-истински, неподправени и грижовни в ежедневната си комуникация с нас. Няма значение дали ги виждаме всеки ден или са далеч от нас, ние ги чувстваме близки и усещаме, че ни разбират. Много е важно да ценим такива хора и да им го показваме, защото те са наистина най-скъпото нещо в живота ни - извор на подкрепа и любов. Това са хора, които чувстваме като част от себе си. Някои казват, че никога са нямали подобен приятел. Добре е да се замислят защо е така?
Да ценим близките си хора е наистина толкова важно поради няколко причини. Първо, заради самото усещане другият да знае, че ние си даваме сметка за това какъв човек е той, разбираме го и усещаме със сърцето си колко е важно за нас той да е добре. Просто заради самия него. Второ, този човек е част от нас и нашето ежедневие, от споделените ни тревоги, проблеми и радости, той ни цени също толкова, колкото и ние него, и ни разбира или искренно се опитва да ни разбере дори и в ситуации, които са по-нетипични за неговите разбирания. Приятелство на такова ниво, основано на взаимно споделяне, е на практика размяна на много силни енергии, които заедно са способни наистина да сътворят чудеса. Сигурна съм, че онези, които имат такива хора в живота си, знаят много добре за какво говоря.
Да цениш някого означава да го виждаш такъв, какъвто е, да можеш да го погледнеш обективно, доколкото е възможно, с неговите положителни и не толкова положителни страни. Да го приемаш и обичаш с цялото си сърце. Да отговаряш на неговата нужда от грижа, внимание и любов. Човек няма много такива хора в живота си. Важното е не колко са, а да ги има.
Когато ние ценим другия такъв, какъвто е, сме способни да му дадем подкрепа винаги, когато той се нуждае. Ако познаваме добре човека насреща, ние ще знаем от какво точно има нужда. Моля ви никога не пренебрегвайте приятелите си. Много е трудно да подкрепим наш близък, който ни е отхвърлил и едновременно в дадена ситуация виждаме, че има нужда от помощта ни. В такива ситуации ни разкъсва усещането, че сме били наранени, но от друга страна знаем, че той има нужда от помощта ни. Мисля, че добро решение е да го насочим към вътрешния му свят и да го подтикнем да намери вътрешния си баланс с цел да преосмисли поведението си и да оцени нашата помощ, дори и със закъснение.
Насърчението е друга форма на подкрепа, която е невероятно силна и има много добър ефект върху онзи, който го получава. Да насърчиш някого да направи смела крачка, за която е готов, но просто му липсва кураж, е като да му дадеш крила да лети. Това е много важна стъпка във всяко приятелство, между деца и родители, както и в интимна връзка. Насърчението е като сила, която развива най-доброто у нас и ни тласка да следваме мечтите си. Похвалата е вид насърчение - да виждаме хубавото у всеки и да не пропускаме да му покажем колко е специален и уникален. Да се радваме на всяко постижение на близките ни, дори и най-малкото. И да се радваме искрено.

Да обичаме другите

2011-06-13T01:00:00.001-07:00

Обичта към другите е усещане, което ние развиваме естествено в себе си, след като сме постигнали в голяма степен вътрешната си хармония. Тук говорим за обич като цялостно, топло отношение към хората, особено към близките ни. Човек, който се чувства добре със себе си, е способен да дава и да получава любов, което е нормалният процес на комуникация. Обратно, ако някой е стресиран, притеснен, объркан и несигурен, няма как да излъчва и приема позитивни сигнали от другите. Понякога хората не оценяват това, което правим за тях и не ни отвръщат със същото. Това ни наранява и обижда, но не бива да го приемаме като лично отношение към нас. Ако не ни отвръщат, давайки ни същото, това е обикновено, защото тези, с които комуникираме, не са във вътрешна хармония със себе си и съответно не могат да оценят онова, което правим за тях, тъй като са заети да разрешават личните си проблеми. Мисля, че в тази ситуация коректно е не да настояваме ние да получим обич от другия, а доколкото можем да го подтикнем с чисто сърце да намери състоянието си на вътрешен баланс, което да отвори сетивата му към останалия свят. Как да стане това? Зависи каква е причината за дисбаланса. Понякога хората, с които общуваме, са затворени и просто не споделят, защо се чувстват зле. Ако причината е повърхностно ежедневно неразположение - проблем в работата, битов проблем и т.н., е много лесно да бъде преодолян чрез обикновените техники за релакс – топла баня, масаж, хубава музика, приятен разговор, разходка сред природата. Ако причината е дълбока - страхове, комплекси, несигурност, ситуацията изисква по-специално и деликатно отношение: първо, изисква се време, докато онзи, които изпитва дискомфорт поради някакъв по-дълбок свой проблем, го осъзнае напълно и реално. Това е първото и много важно условие за неговото преодоляване. Ако след това се довери на подходящ човек, тази стъпка би помогнала за преодоляването на проблема. Понякога е критично важно другата страна да прояви търпение, тъй като, както вече разбрахме, този процес е дълъг и протича на ниво на дълбоко себеосъзнаване. Ние можем да окажем външно влияние, но човекът трябва сам да осъзнае колко е важно да го постигне и да има волята за това. Не бива да оказваме натрапчив външен натиск, ако ние сме помагащата страна. Даже по-добре е, ако в един момент не издържим на чакането, просто да се оттеглим. Това може да накара другия да преосмисли проблема и да го подтикне да го преодолее. Но в реалността не винаги става така. Според моя кратък житейски опит положителните промени се случват само, когато промяната е основана на истинска, дълбока и много силна интимна любов и подкрепа, както и желание да разберем другия.
Процесът на себепознание и себеприемане е дълъг и понякога болезнен от гледна точка на докосването до нашата същност и справянето с комплексите ни. Човек трябва да очаква наистина дълъг процес, който няма как да се ускори, т.к. важните промени в психологическата нагласа изискват време. Същевременно другият важен момент е да не се фокусира твърде много върху недостатъците и страховете си, а акцентът да бъде върху развиване на силните страни и изграждане на обич към себе си. Този процес описах доста подробно вече.
Много хора предпочитат да прескочат този толкова важен момент и да се носят по повърхността на живота, очаквайки някой да дойде и да ги направи щастливи. Те често обичат да говорят за себе си, да се поставят пред другите, да не изслушват проблемите на хората около себе си, а това би трябвало да се случва само след като те са засвидетелствали отношение към другите, създали са дълготрайни отношения и са установили емоционална връзка на доверие. Този тип хора очакват другите да им покажат отношение и чак тогава те отвръщат със същото или, както се разбра, са толкова объркани и не знаят какво искат, че изобщо не отвръщат. Това състояние понякога е съвсем нормално – всеки минава през периоди на дълбоки лични проблеми, когато е затворен и не комуникира нормално. Идеята е тези състояния да бъдат преодолявани възможно най-бързо чрез търсене на ефективно решение на проблема. Тук идва искрената помощ от хората, които ни обичат и които ние сме подкрепяли, когато са имали нужда. Описаната ситуация не е проблемна, ако това е временно състояние. Но когато се превърне в ежедневие, просто се губи смисълът на живота ни.
Това е основата на успешната ни комуникация с другите. Да се стремим към хармония със себе си, а не да очакваме другите да ни я дадат и тогава, когато чувстваме, че се нуждаем от помощ, за да преодолеем комплексите си, да не се страхуваме да я потърсим от подходящия човек.
По-дребни моментни проблеми при комуникацията ни с другите могат да възникнат, ако не проявим положително отношение към тях. Проявата на положително отношение е естествена, когато сме в хармония със себе си. Всякакви нападки, обиди, оценки, нетърсени съвети и т.н. могат да предизвикат конфликт. Изцяло положителното ни отношение към другите е много важно, особено с хора, които не познаваме или познаваме по-слабо. Защо казвам това? Изобщо нямам предвид, че с близките хора ни е простено да се държим зле, но ако познаваме добре някой, не би следвало да се влияем много от думите му, както и той от нашите, когато тези думи не са съвсем положителни. Много хора имат чувство за хумор, различно от нашето, изразяват се по различен начин и ако нашите отношения са на стабилна, откровена и честна основа, думите просто нямат голямо значение, не и когато ние сме в спокойното си и нормално състояние.

Четвърта главна стъпка към хармонията: да дадем любов на всички около нас

2011-06-13T00:59:00.003-07:00

Дали да променяме другите и да се променяме ли заради тях?
Всеки от нас е отговорен за собственото си щастие. То е вътре в нас. Важна част от него са мечтите ни и цялостният начин, по който виждаме света от собственото си малко прозорче. Начинът, по който се обличаме, живеем, подреждаме дома си, пием сутрешното си кафе...забъркват уникалната смес, която е всеки един от нас. И не бива за нищо на света да жертваме своята индивидуалност или по-скоро важно е да я запазим толкова, че да се чувстваме наистина щастливи. Как да стане това? Като се обграждаме с хора, които имат сходен на нашия усет към живота. Няма пълно щастие и рано или късно компромисите се налагат и те не са фатални, ако не нараняват по никакъв начин усещането, че се чувстваме добре и много щастливи. Даже понякога толкова обичаме другите, че сами правим тези компромиси. Ако ги обмисляме добре и не прекалено емоционално, едва ли можем да сгрешим и да съжаляваме по-късно, че сме жертвали прекалено много от себе си. Ако обаче ги правим просто, за да угодим на някой, сигурно е, че тези компромиси няма да доведат до нищо добро. Затова казват, че любовта е сляпа. Идеята е да търсим допирните точки между нашия свят и вижданията на онези, които ни заобикалят.
Също толкова важно е да ги насърчаваме да бъдат себе си в ежедневието и по отношение на цялостния им светоглед и личните малки и големи мечти. Прекрасно е да откриваме хората около нас и да ги оставим те да ни откриват, да ги опознаваме и да виждаме колко са уникални, да им се радваме искрено за хубавото, което носят в себе си. Да не им пречим, защото това ще им внуши усещането, че навлизаме в тяхното лично пространство. По-добре би било да вървим в унисон с тях и да бъдем себе си. Понякога, дори и човекът до нас да е някой, с който се разбираме перфектно, има някои дребни неща в него, които ни дразнят леко. В крайна сметка никой не е съвършен, включително самите ние и по-добре е в тази ситуация да погледнем тези недостатъци като нещо забавно. Ако познаваме добре себе си и признаваме собствените си недостатъци, много по-лесно „прощаваме” недостатъците на другите.
Всичко това, което описах, не е много лесно, но който е имал желание да го постигне, със сигурност го е постигнал и е на върха на борчето от щастие.

Да се научим да губим, но до определена граница

2011-06-13T00:59:00.001-07:00

Нормално е, когато даваме, да получаваме. Ако допуснем дисбаланс в това отношение, или ние, или другата страна губи, което създава напрежение, защото губещият се чувства недооценен и подтиснат. В такива ситуации е необходимо той да определи долна граница на загубата, която може да понесе, и ако тя бъде премината, да се оттегли от играта.
От друга страна в личните отношения - приятелства и интимни връзки, нерядко се налага да правим компромиси, което е съвсем нормално, стига да не смятаме, че тези компромиси нарушават ценностната ни система. Личните отношения приличат на игра на топка, която ние си разменяме с другите. Не бива да задържаме топката прекалено дълго в себе си, дори и когато комуникацията протича по-трудно, тъй като оставяме другата страна без отговор, което нарушава връзката между нас и другите.

Да се научим да реагираме на трудности адекватно

2011-06-13T00:58:00.001-07:00

Адекватната реакция в трудни ситуации изисква твърдост на характера, която се развива във времето, а е и въпрос на вътрешна сила, която всеки от нас носи, но не всеки развива. Много деца се крият „в полата на мама“ и по-късно им е трудно да са решителни и твърди. Аз имам такива проблеми, макар и да съм се преборила донякъде с тях. Истината е, че е много по-лесно да вдигнем ръце и да се предадем, да се депресираме, да сме слаби, когато ни е трудно.
Всичко зависи и от това доколко е сложна и трудна една ситуация. Ако става въпрос за ежедневен въпрос от типа да избера дали да се прибера или да се видя с приятел, изборът е съвсем елементарен. Ако трябва да се организираме и да свършим повече неща днес, просто можем да си направим списък и да си определим приоритети, след което да се организираме. Ако имаме по-сериозен проблем: например нещо, което да решим в работата и за което носим лична отговорност, да проверим какви са алтернативите, да ги опишем и да изберем най-добрата веднага, да не губим време. Ако имаме проблем, чието решение и изход не зависи от нас или се тревожим за нещо в бъдещето, което ни засяга, хубаво е пак да видим кои са възможните изходи, да приемем и най-лошия такъв и да спрем да мислим и да се тревожим за проблема. Обикновено той се решава от самосебе си, а след време, когато е отминал, ни се вижда съвсем банален и незначителен. Ако проблемът е в миналото, да го оставим там. Ако някой наш близък или ние се разболеем, е нормално да сме леко притеснени. Но паниката или силната тревога не са в наш плюс, даже ни пречат да се вземем в ръце, да сме положителни и съответно да ускорим процеса на лечение.
Няма смисъл да се страхуваме от даден проблем, тъй като ние носим и силата, и мъдростта да се справим с него, стига да поискаме наистина. Не бива да бъркаме тревогата (страха) с тъгата. Тъгата е нормално състояние в някой ситуации – когато сме се разделили с близък човек, когато се чувстваме наранени и ни боли отвътре. В такива случаи е съвсем в реда на нещата да потърсим помощ и подкрепа от най-близките си хора и да им поплачем на рамото. Извън тези трудни от гледна точка на намиране на емоционален баланс моменти е много важно да се научим да живеем спокойно и да приемаме без тревога проблемите като им отдаваме точно толкова усилия и грижи, колкото заслужават. Не бива да се ядосваме или тревожим нито за ежедневните дреболии (повечето неща са такива), нито за по-сериозните неща (болести, природни бедствия, смърт).
С известно желание от наша страна тази нагласа да се тревожим може да бъде, ако не преодоляна, то поне овладяна. Идеята е в такива ситуации да подхождаме по-разумно, а не толкова емоционално.
Иска ми се да опиша една интересна случка във връзка с преодоляване на трудни ситуации, в която аз проявих неочаквана твърдост. Дръпнаха ми неправомерно 800 лв. от банковата дебитна карта чрез „скимиране“. В такива случаи, особено, когато е очевидно, че клиентът няма вина, банката възстановява сумата. Или поне нормалните банки в нормалните държави. Моята банка ми удържа 300 лв., защото някакъв тъп български банков закон и дава възможността да го направи. Да, ама не;). Написах им много приятно писмо и си получих парите обратно. Онова, което ме вбеси, беше, че след всички разговори и едва ли не заплахи от моя страна (смешна история;), тези хора имаха наглостта да ми заявят, че правели изключение за мен като лоялен техен клиент. Ако искаха да направят изключение, едва ли трябваше първо да ми възстановят частично сумата и чак след това, като видяха, че номерът няма да мине, да извадят от торбата с шегите смешната история за лоялния клиент и жеста, който правят. Ето тук бих искала да прибавя писмото, което аз им написах, след като те се опитаха да „минат метър“:
„Уважаеми…,
…В писмото цитирате Закона за платежните услуги и платежните системи, според чийто чл. 58 ал. 1, ако платецът не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на инструмента, понася загуби до 300 лв. На какво основание банката е заключила, че не съм успяла да запазя персоналните защитни характеристики на инструмента, след като декларирам, че до момента на блокирането на картата в терминала при опит за теглене, тя е била постоянно у мен, не пазя писмото с ПИН кода и съхранявах този код единствено в домашния си сейф, което не е забранено по закон. Като клиент на банката аз съм изпълнявала напълно задължението си да пазя поверителната информация, касаеща картата ми. Не съм отговорна за сигурността на банкоматите, които ползвам и няма как да проверявам дали имат инсталирани четящи устройства.
От друга страна картата е била блокирана не преди, а след като транзакциите са били извършени. На същата дата 8.11.2010 г. е имало опит за теглене на пари от кредитната карта на съпруга ми, който е клиент на ПИБ. ПИБ не само че не е позволила извършването на транзакциите, но и веднага са информирали съпруга ми по телефона за случилото се и са му издали нова карта. Защо никой не ме потърси нито, когато транзакциите бяха извършени, нито един месец по-късно, за да ми бъде съобщен резултата от разследването на банката, както ми беше обещано?
На края бих искала да цитирам чл.33 ал.2 на същия закон: „Алинея 1, т.1 не се прилага и издателят възстановява на оправомощения държател пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала без физическо представяне на банковата платежна карта или чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване.” Очевидно транзакцията е била извършена без физическото представяне на банковата платежна карта, след като картата е била в мен през цялото време.
Следвах инструкциите на банката стриктно, изчаках търпеливо срока от един месец и бях напълно коректна. Очаквам случая да бъде преразгледан и остатъка от 300 лв. да бъде възстановен до една седмица по картовата ми сметка. Ако банката откаже да ми съдейства, съм готова да стигна много по-далеч, защото съм убедена, че нямам никаква вина за случилото се. До момента съм сезирала комисията за защита на потребителите, помирителната комисия за платежни спорове и „Господари на ефира”. С уважение, Бояна Живкова“

Да се справим с негативните модели на мислене

2011-06-13T00:57:00.002-07:00

Негативизмът е навсякъде около нас и вътре в нас на съзнателно, но най-вече на подсъзнателно ниво. Моделите на негативизма са ни внушени от ранна детска възраст, но реакциите на тревожност, страх и паника са незрял, глупав и твърде лесен отговор с много негативен краен резултат. Негативизмът поражда нов негативизъм, той не решава ситуациите в живота и не отговаря на нашите въпроси. Няма как да си сложим розови очила и да го игнорираме, би било наивно. Но, ако постепенно се променим и изградим като хора, гледащи на живота във всички негови аспекти със спокойно и отговорно загрижено отношение, насочено единствено към търсенето на най-доброто решение във всяка ситуация, без паник атаки и учестен пулс, тогава целият ни живот ще се промени и негативизмът ще си отиде завинаги. Ако се справим в това, всичко в живота ни ще е много по-лесно и хубаво, да не кажа, че ще отпаднат всичките ни проблеми. На негово място ще дойде спокоен свят, изпълнен с вътрешен мир и радост. Промяната в нас ще промени неусетно и хората около нас към по-добро. И как да стане този преход от довчерашното паникьосване за щяло и нещяло към спокойствието? Има много практики, които се препоръчват за борба с тревожността - техники за дишане, медитация..., но аз все си мисля, че ако успеем да убедим сами себе си колко е безполезно, глупаво и безотговорно да се тревожим и си изградим едно спокойствие на дълбоко ниво, ние просто няма да стигаме до тези паник атаки.

Трета главна стъпка към хармонията: да се справим с негативизма и трудните ситуации, предизвикани от него

2011-06-13T00:57:00.001-07:00

Да поискаме да се освободим от страховете си, натрупани в миналото
Ние сме, каквито сме. Ние сме, каквито искаме да бъдем. Сами се моделираме и изграждаме. Сами мечтаем и се борим за мечтите си. Сами си избираме професия, партньор и държава, в която да живеем. Приятели, близки хора, начин на живот и ценности...всичко това са нашите избори. Онова, което не избираме, са нашите родители, въпреки че и по този въпрос вече има обратната теория. Или иначе казано: всеки избор в живота е наш напълно в наши сили е да променим онова, което не харесваме в себе си.
Когато сме малки бебчета обаче, имаме нужда от закрила и любов. И така, неусетно, ние попиваме средата, в която растем, с всички хубаво и не дотам хубаво, което тя носи. Това е естествен процес. Хората, които се грижат за нас, се опитват да ни дадат най-доброто, гледат ни като писани яйца, но няма как да ни предпазят от грешки, защото самите те ги правят ежедневно. Те ни предават своите най-прекрасни качества, но и своите страхове („ Внимавай да не те блъсне кола!”;). Примери много...От най-баналните и обикновени до крайни състояния като звездомания или пък дълбока депресия, в която децата живеят от малки. Светът е толкова шарен, има от всичко по много.
Масата от хората на планетата Земя живеят, без да се опитат да променят своята тъмна страна и да я „изсветлят”;) - или я отричат, или я приемат, без да искат да я променят. Отричането е най-често срещаната практика и аз съм засегнала тази тема на много места в книгата, защото ми е важна. Заради хора, които отричат комплексите си, светът е често на прага на поредния военен конфликт, да не говорим за постоянните престъпления и извращения, на които ставаме свидетели всеки ден или обикновеното нагрубяване, което получаваме от хората, които само, защото йерархично са над нас, си позволяват грубо отношение. Защо, по дяволите, не дръзнем да се погледнем такива, каквито сме, голи в огледалото? Толкова ли е трудно? Толкова ли ни е страх да не ни наранят, че крием сърцата си в 5 пласта дрехи и грим? Или се срамуваме от другите, без да си даваме сметка, че и те са изтъкани от подобни на нашите комплекси? Истинският проблем е, че трудно се решаваме да променим моделите на поведение и мислене, които сме усвоили на ранна детска възраст, дори и те да не са добри за нас, защото те са станали наша втора природа. Обикновено нашият път прилича много на този, по който са минали родителите ни с всичките му плюсове и минуси, ако ние не се решим да го променим в наша полза.
Осъзнаването на факта, че има „камъни, които спират каруцата”, е половината решение на проблема. Да си кажем: „Искам да се преборя със страховете, комплексите и негативизма, които нося” и наистина да го вярваме. Това е дълъг и болезнен процес, в който е необходимо да проявим истинска смелост и да погледнем себе си и най-болезнените ситуации от нашето минало очи в очи. Да бъдем откровени със себе си ни носи много в дългосрочен план, ако преодолеем първоначалния страх да се видим такива, каквито сме. Предупреждавам, че това е естествен процес, до който човек достига ЕСТЕСТВЕНО. Нито прочитането на тази книга, нито която и да е друга, няма да ни преобърне на 180 градуса, може би просто ще ускори себеосъзнаването. Но е нужно време човек да узрее и да осъзнае откъде духа вятъра. При мен това беше дълъг и болезнен процес, който още не е приключил, всъщност. Помогна ми много да описвам себе си, ситуациите и хората в живота си, всеки мой страх, който ме спира да бъда себе си, в писмена форма. Също така съхранението на всякакви мисли и организиране на списъци и графици в писмена форма ни правят доста по-организирани. Ясната представа за онова, което искаме, ни дава увереността, че знаем за какво се борим и определят посоката, в която вървим. Търся причините да се страхувам, мисля защо е така и описвам всичко, включително и как мога да си помогна и да се избавя от страховете си като мисля положително и не спирам да развивам силните си страни и това ми помага изключително много.
Много често се случва, когато поотраснат, децата да обвиняват родителите си за въпросните страхове и комплекси. Няма смисъл. Както вече споменах, те са дали най-доброто от себе си, но тъй като те самите са смес от силни страни, таланти, страхове и комплекси, няма как да отделят и да ни дадат само хубавото. И като се замислим, целият живот е устроен така - през него ние изпитваме и радост, и болка. Но тъй като човек е винаги склонен да търси причините за даден проблем извън себе си (защо ли?;), той се обръща и казва: „Мамо и татко, вие сте виновни, че ме е страх да карам кола”. Да, ама не! Вместо да ги обвиняваме, е много важно да чувстваме благодарност в сърцата си към тези хора. Благодарност за хубавото, което са ни дали, което със сигурност е било повече от не дотам хубавото. За благодарността ще пиша и по-нататък, тук само ще спомена колко е важно да ценим всичко положително в живота си и да показваме на хората, които обичаме, че е така. Така че, ако имаме за какво да прощаваме, да простим истински в сърцето си и после да благодарим. Прошката е много важен момент. Тя трябва да е винаги искрена и с отворено сърце. Както и благодарността.
Колкото по-рано разберем, че родителите ни са невинни, толкова по-хубаво. Енергията, която ще използваме да ги обвиняваме, е хиляди пъти по-добре да насочим в усилия да развием силните си страни и това е най-сладката част. Когато се опознаем и разберем какво ни харесва, е необходимо да го развием. Това ни прави безкрайно щастливи. Тогава, когато започнем да се чувстваме по-добре със себе си, неусетно ще започнем да си изграждаме по-хармонична среда, да срещаме хора, които са ни приятни, да се влюбим...Ще привлечем по естествен начин в живота си добронамерени хора, които много ще харесваме, защото ще са като нас, ще говорят на нашия език и ще са готови да ни помогнат. От друга страна от живота ни, пак толкова естествено, ще отпаднат всички обстоятелства и хора, които са ни спирали да бъдем себе си. Тогава ще разберем най-сетне колко е хубав животът, когато живеем в хармония със себе си и се опитваме да развиваме онова, което ни е дала природата. Ще видим, че нашите страхове и недостатъци не са толкова страшни и непреодолими и ще потърсим помощ от хората, които чувстваме близки. И ако наистина са такива, ще срещнем разбиране и любов, както и обективно мнение за това кои сме ние, какво ни помага и какво ни вреди в самите нас. Истината не боли, ако е поднесена от хората, които ни обичат истински. Още повече, че ние ще знаем тази истина, преди да сме я чули от тях. И всичко ще се подреди.
Истината е, че никой не живее в перфектна хармония със себе си и околните, но е съвсем естествено да я търси, както я потърсих аз. Никой не е съвършен. Но това положение може значително да се подобри, ако проявим смелостта да се видим такива, каквито сме и да положим съзнателно усилие да преодолеем вътрешните си бариери, както и да развием най-хубавото в себе си. Наистина това е най-ценният урок, който съм научила досега през живота си. Себепознанието, себеприемането и съзнателното усилие за преодоляване на бариерите в живота ни са процеси, изискващи дългосрочна инвестиция на време. Възвращаемостта от тази инвестиция е изграждане на доверие от нас към нас, тъй като ще се познаваме и ще работим върху развитието на собствения си потенциал и по-високо самочувствие, което ще е съвсем оправдано и реално. Всичко това ни изгражда като спокойни и уравновесени хора, живеещи в дълбок мир със себе си и изпитващи чувство на вътрешно щастие.
Дали да го направим или не е строго индивидуален избор, но колкото повече хора работят върху себе си с цел надрастване на своите страхове и комплекси и развитие на индивидуалните таланти и дарби, толкова по-добре.
Накрая искам да наблегна на факта, че прекаленото взиране в страховете ни, може да ни обърка и да премести фокуса, което не е желателно. Много по-добре е да развиваме силните си страни и това трябва да е приоритетът в живота ни. Колкото до справянето със слабите, малко доза хумор и самоирония няма да навредят (но само след като сме се приели и не се шашкаме от това, че носът ни е крив;). Определено, ако сведем страховете си до приемлив минимум (т.е. те спрат да ни пречат да реализираме потенциала си), това ще е най-доброто, което можем да направим. Никой не е особено голям фен на супермен, нали?

Да не се вземаме на сериозно

2011-06-13T00:56:00.001-07:00

Важно е човек да си тежи на мястото и да си знае цената, което е постижимо, ако се анализираме и познаваме в дълбочина отвътре и отвън. Но ако не отдаваме значение на духовната си същност за сметка на нечовешки усилия с цел перфектна физическа форма и материални придобивки, рискуваме да нарисуваме една красива рамка, в която да няма картина. И тогава, за да компенсираме липсите отвътре, ние преиграваме в опитите си да убедим себе си и околните, че липси отвътре няма. Именно това преиграване изглежда като да се вземаме на сериозно. Ефектът е малко трагикомичен.
Не бива да забравяме, че материалните постижения са много важни да ни осигурят комфортен ежедневен живот, но понякога могат да бъдат лесно изгубени. Физическата красота също не е вечна и с напредването на възрастта я губим малко по малко и това е съвсем нормално. Остава духовната ни същност, която е основният ни актив. Затова нека “инвестираме” най-вече в него. Това ще ни запази свежи и енергични дълго след като бръчиците и белите коси се появят.

Да откриваме и развиваме талантите си

2011-06-13T00:55:00.001-07:00

Твърдо вярвам, че всеки от нас носи дарби в душата си, дарове, дадени от Господ, които трябва да развива, за да се чувства пълноценен човек. Някои хора смятат, че не носят никакви таланти - това е невъзможно. Нужно е да се доверим на сърцето си, да ги открием и да ги развием. Всеки от нас харесва определени неща, има ценностна система и дава приоритет в живота си на определени дейности и хора. Това не е случайно. Ако ние вървим в посоката, в която се чувстваме добре и в хармония със себе си, ще получим цялата природна енергия. Много хора смятат, че с дарбата, която имат, не могат да изкарват пари или не достатъчно, затова я зарязват. Не бива така. Дарбата е нещо, което ни носи хармония и удовлетвореност, и ако с нея не печелим пари, можем първоначално да не й отделяме цялото си време, но все пак е нужно да я следваме, за да сме щастливи.
В идеалната ситуация ние израстваме в среда на любов, домашен уют и топлина, която насърчава развитието на талантите ни и ни вдъхва увереност, че ще се справим и ще постигнем хармония и щастие в живота си. Ние сме големи щастливци и няма как да не сме вярващи в доброто и положителни. Често срещана практика за откриване на детския талант е детето да бъде подлагано на тестове, въпроси, срещи със специалисти, които може само да го объркат. Дали за деца или за пораснали деца тестовете според мен не са най-добрата форма за проверка на таланта, поради една съвсем очевидна причина - те ни поставят в една изкуствена обстановка, даже може би и под стрес, така че ние се чувстваме задължени да отговорим на определени въпроси, без да сме сигурни дали знаем отговорите. За да ги намерим за себе си, не са ни необходими тестове - необходима ни е на първо място, както вече споменах, подходяща семейна среда, която да ги насърчава и развива. В България много често родителите се борят за насъщния и това е основна цел в живота - оцеляването. От там насетне никой не мисли за възпитание, за развитие на детето и внимание към него и това, с какво обича да се занимава. Мисля си, че ако детето расте в хубава семейна среда, обградено от любов и подкрепа, насърчавано да се развива свободно и естествено, то само ще прояви своя талант като етап от естественото му развитие. Като спомагателна дейност можем да запишем детето в школа за изкуства или наука, където то да посещава различни дейности за известен период от време, докато се ориентира. Много специалисти казват, че това може още повече да обърка детето. Струва ми се, че такъв подход би бил по-скоро естествен и неподправен избор: все пак, за да избере, детето има нужда да е пробвало известен брой дейности, които го привличат. Много амбициозни родители избират от името на децата си. Това не го разбирам. Въпросът е да оставим детето си да прояви своя талант, осигурявайки му уютна и "топла" среда у дома. Не е необходимо да го форсираме, а по-скоро да му дадем сигурност и увереност, че няма нищо лошо в това да пробва и да греши. Така се стига до истината. Ролята на родителя е да чете знаците, защото един талант може да не се появи директно, може да тръгне съвсем плахо, но да се развие във времето, изобщо сценарии много. Също така родителят може да сгреши и да си мисли, че детето му може да пее, а то не може и даже не иска. Истината е, че всяко дете е отворено към всякакви видове дейности, децата са без предразсъдъци и са любопитни към света и това е наистина прекрасно. Да ги оставим да опитват като в деня на своя прощъпулник. Да говорим с тях, да ги подкрепяме и да им помагаме, ако имат желание да се занимават с нещо, да реализират желанията си. Но не и да ги насилваме.
Обратно, ако средата, в която растем (родители, роднини, учители и т.н.) не ни насърчава да вървим по собствения си път, а по отъпкания (или още по-опасно - не ни насърчава нищо, така че се носим по течението), рискуваме да се превърнем в сянката на някой друг. Така се появяват и комплексите, и опитите за подражание, и неувереността. Колкото повече порастваме, толкова повече естествеността и неподправеността, с която правим детските си избори изчезва у нас. Влиянието на родителите, приятелите, учителите и всякакви други социални фактори ни отдалечават от онова, което искаме със сърцето си и усещаме като наше призвание, ако не сме се захванали с него още като дете. В един момент толкова сме се отдалечили от себе си, че е ужасно трудно да усетим какво истински желаем да правим в живота. За по-емоционалните от нас, ако са загърбили таланта си като деца, е много болезнено да мислят как не са постигнали онова, за което са мечтали в живота. Много е важно да сме силни, да се борим за щастието си дори и в зряла възраст. Това е един съвсем естествен процес, който обаче понякога ние, нашите родители и среда, комплицират прекалено много. Когато сме готови да започнем да мислим в посока на развитие на талантите си и тази подготовка е личното ни решение, смелост и слушане на вътрешния глас, тогава тези таланти ще изникнат естествено в нас и в нашето ежедневие. Но този процес ще отнеме повече време, отколкото когато сме били деца. Не бива да оставим талантите ни да се измъкнат през задната врата. За развитието на талантите, които носим, няма възрастово ограничение, защото, когато се доверим на сърцето си, всичко в живота ни се променя, няма значение дали сме на 18 или на 80 години...нека следваме интуицията си и питаме винаги сърцето си какво обичаме да правим и какво правим най-добре и да стискаме палци, че тези две неща (или повече от две) ще съвпаднат...;).
За откриването на нашите таланти и любими занимания в по-зряла възраст можем да си помогнем с известен брой инструменти. Много би помогнало и да опишем колкото може по-подробно нашия мечтан живот във всички по-важни сфери: бизнес, здраве, финанси, връзки, забавление, духовен живот, заобикаляща среда и т.н. Ето моето описание: „ Да живея в хармонична среда и обградена от много любов. Да бъда обичана и да обичам партньора ми. Много. Да намираме пътя към себе си дори и в конфликтни ситуации. Да бъда истински щастлива с него. Да имам истински сродни души - приятели, които да живеят близо до мен, и да комуникираме и да се подкрепяме ежедневно. Всички, които обичам, да са в добро здраве и да са щастливи. Да имам красив дом, достатъчно голям за всички членове на семейството ми (смятам да имам дечица). Всеки да си има собствен кът - малко лично пространство, както и общо такова. Всеки да има свободата да прави онова, от което има нужда. Да имаме малка градина и хубава природа по възможност. Да имаме втора къща на морския бряг. Да изкарвам достатъчно пари от талантите, които притежавам, и това да е моята работа и бизнес, за да си позволявам да си „купя” свободно време, пътувания, нови приятелства, контакти, интересни места, книги, филми и удоволствия, както и добър стандарт за децата ми. Да чувствам траен вътрешен мир.” Ето и моята лична листа със степенувани таланти и сфери, в които бих искала да се развивам:
o Изследване на талантите и насърчение на хармония и щастие у другите и у мен самата
o Писане на различни материали по горната тема
o Изработване на различни предмети за дома и интериорния декор
(шиене/цветя/свещи/керамика/мъниста/бродиране/плетене): да си направя интернет магазин, но най-вече да се забавлявам, докато изработвам различните предмети
o Да науча прилично Photoshop
o Да науча прилично италиански и испански, за да ги използвам, когато посещавам любимите ми страни
o Да правя сладкиши за удоволствие (и за ядене;)
o Да си припомня уменията си по пиано
o Да напредна в йогата, да се науча да карам колело и да плувам

Първото е най-голямата ми мечта, по която в момента работя усилено.

За всяка наша цел е необходимо да конкретизираме защо я искаме и какво ще постигнем чрез нея, така картинката ще ни се изясни в главите. Колкото по-конкретни сме, толкова по-добре. А дори и онова, което ни се иска, да е на пръв поглед непостижимо, това не бива да ни притеснява ни най-малко. По отношение на моите лични цели аз съм конкретизирала само първата от тях (защото целта на останалите е постигане на максимално забавление и удоволствие, което е водещо в моя живот).
Изследване на талантите и насърчение на хармония и щастие у другите и у мен самата: аз вярвам силно, че талантите са движещата сила на света и ако всеки следва своя талант, ще бъде постигната хармония и мир на световно ниво. Искам буквално да променя света като успея да убедя родителите да обръщат повече внимание на талантите на децата си и ги насърчават да ги развиват. Тази промяна се състои в желанието ми да създам международен проект за подкрепа на талантите при децата. Едновременно с това да работя и по изграждане на увереност и самочувствие у децата, базирано на техните таланти. Искам да направя школа за развитие на талантите, където всяко дете да бъде насочвано, обичано и насърчавано.
Всеки сам решава доколко да се отдаде на таланта си...мога да кажа само колкото повече, толкова повече...колкото повече се посветим на своята страст/и, толкова повече ще се чувстваме погълнати от нея, ще я развиваме, ще сме в постоянен поток от нови креативни идеи как да ставаме по-добри и в един момент за нас и нашата страст просто няма да има затворени врати. Какво може да спре тази творческа енергия? Страхът, че няма да се справим, мнението на "близките ни", които няма да са съгласни с нашите занимания и смятат, че се занимаваме с глупости и си губим времето и т.н. Не е нужно да се хвърляме с главата напред в сложни бизнес начинания, да теглим кредити и да правим капиталовложения, които не са по джоба ни. Вече интернет дава широко поле за изява, неограничен поток от информация, като за нея не се изисква да плащаме с пари, а само с отделеното си време и внимание. Имам предвид, че можем да си направим блог на практика за всичко, или facebook група например, да пишем качествени материали, да качваме ценна информация. Стига да го искаме наистина и да не се откажем на втората седмица. Така ще спечелим поддръжници и ще популяризираме дейността си, дори и извън България, стига да пишем на английски. Дори и за бизнесите, които изискват огромен начален капитал, този стартов вариант е безплатен. Ако имаме високи очаквания за клиенти и печалба, това почти сигурно ще прецака нещата. По моя скромен опит, когато човек тръгне с много хъс и енергия, но си каже "Аз дадох всичко пък да става, каквото ще, нещата се получават ВИНАГИ!". Просто не трябва да се тревожим, а ако сме вложили много пари, без да сме сигурни в крайния резултат, това ще ни създаде доста тревога. А ако искаме просто можем да развиваме дарбата си като хоби - така ще запазим огромното удоволствие от направеното, без да се притесняваме дали ще спечелим клиенти. Този избор е интересна тема, тъй като хората, които имат подобни хобита и страсти, обикновено не се радват много на работата, от която все пак вадят пари, и така или иначе, рано или късно я напускат и се отдават на дарбата си. Така че основният момент е да осъзнаем напълно, че по какъвто и начин да решим да развием нашите таланти, от това нашата лична печалба е огромна - печелим вътрешен мир, хармония и трайно чувство за щастие. Каквито и трудности да имаме в живота си, нека не загърбваме любимите си занимания. Вселената ще ни се отплати като винаги нарежда ситуациите в живота ни в наша полза. Колкото сме по-близо до нещата, които обичаме да вършим и държим на приоритетите си, толкова повече ще ни върви в живота. Също така трябва да сме наясно доколко един приоритет или една наша страст е важна за нас и да и отделяме точно толкова от времето и вниманието си като искрено вярваме, че ще сме успешни в нейното развитие и отстояване.
След като сме открили таланта си, не можем да очакваме, че ние сме богопомазани и всичко ще ни падне от небето. Не! Изисква се упорство (но не и тревожност по отношение на резултата). Не всичко ще върви по вода, ще имаме моменти, в които ще ни е трудно, но ако усмивка излиза на лицето ни само при мисълта за онова, което правим, значи сме на нашия път. Друг сигурен знак, че вършим нашето нещо е, ако не губим интерес с течение на времето, а напротив - откриваме нови неща по отношение на таланта си и го развиваме. Ако днес искаме да сме юристи, утре певци, после архитекти, няма как да стане. Не казвам, че с течение на времето и живота ни не е естествено да откриваме нови неща, които да са ни интересни, но ако всеки месец сменяме мнението си по отношение на това какво наистина можем и ни е приятно да вършим, няма как да се реализираме.

Да сме благодарни

2011-06-13T00:54:00.002-07:00

Да ценим онова, което имаме, означава с цялото си същество да сме благодарни за всяко нещо в живота си – от най-малкото до най-голямото и да изказваме тази благодарност с думи и жестове, и мисли. Интересно е, че някои хора не ценят онова, което имат и го смятат за даденост, докато не го изгубят. Или отхвърлят семейната си среда, родителите и близките си, защото те не се вписват в техния начин на живот. Познавам хора, които просто зарязват всичко и заминават някъде, и си правят нов живот. Тази загуба на връзка с миналото създава празнота, която е болезнена, както за човека, който изоставя, така и за онези, които е изоставил. Хората трупат омраза и други отрицателни емоции в себе си. Най-лесно е да загърбим всичко в миналото, но не е разумно и полезно, а хората са склонни да избират винаги лесните решения. Ако положим усилие да се самоанализираме и разберем, че никой не ни е виновен за нищо в живота, ние ще можем да простим и да благодарим на всеки наш близък и да поемем спокойни и щастливи по пътя си. Освен това, давайки внимание и любов на другите, ние ще получаваме от тях същото в замяна, иначе няма как да очакваме внимание и обич от тях. Наивно и неразумно е да се опитваме да бягаме от себе си и да си изградим идеален свят, защото идеален свят няма. Ние имаме нашия живот и трябва да сме щастливи тук и сега.
Да ценим означава още да се наслаждаваме докрай на онова, което имаме. И да не забравяме НИКОГА, че много неща са преходни и да инвестираме усилията си в непреходните.

Да прощаваме на себе си и на другите

2011-06-13T00:54:00.001-07:00

Всеки от нас вижда света, пречупен през неговия поглед, който отразява ценностите и възпитанието му. Този поглед няма как да не е субективен и това понякога ни изиграва лоша шега при „виждането” и усещането на ситуации, в които попадаме или хора, с които се срещаме. Грешим и това е най-нормалното нещо на света. Не бива да се съдим строго. Ако сме се приели такива, каквито сме, ще знаем, че както ние, така и всички около нас, не са съвършени и всеки греши. Да си прощаваме, толкова е лесно. Така най-лесно ще се научим да прощаваме и на другите, а това е толкова важно за освобождаване на негативната енергия. Да се помирим с миналото си и да се научим редовно да прощаваме на околните е нещо като очистителна практика за душата. Под прошка нямам предвид да се оставяме другите да ни манипулират – така или иначе във всяка ситуация ние сме длъжни да реагираме по начина, по който трябва, а не по-късно да съжаляваме, че не сме казали или направили това или онова. Аз често имам този проблем и се опитвам да мисля, преди да говоря, да не съм първосигнална, а да се опитам да почувствам добре човека или ситуацията. За мен това е интуицията, а не само първосигналното чувство в нас. Но понякога просто няма време за обмисляне;). Тук някои хора доста преиграват, обичат да вдигат скандали за щяло и нещяло. Малко по-надолу съм споделила една интересна лична история, в която постигнах своето без нито една дума на висок глас или скандал.

Да изразяваме желанията и собственото си мнение

2011-06-13T00:53:00.003-07:00

Всеки от нас (дори децата) има право на собствено мнение и е хубаво да го изразяваме винаги, когато имаме възможност. Тук изобщо не става въпрос да се налагаме или да привличаме излишно вниманието, а просто да изразяваме себе си и да не задържаме в себе си онова, което имаме да споделим с другите. Ако на едно дете не се дава възможност да се изразява или не се чува онова, което желае, то може да стане потиснато и мълчаливо. Не казвам, че трябва да му се угажда на всеки каприз. Просто трябва да общуваме с него като с голям човек.
Когато сме в група, няма значение дали по работа или за забавление, е важно всеки да каже какво мисли по определена тема. Решенията на спорове, дискусии и различни преговори понякога е трудно да са комфортни за всички, но все пак трябва да бъдат максимално съобразявани с всеки член на групата.

Да „слушаме“ интуицията си

2011-06-13T00:53:00.001-07:00

Интуицията е първосигналното усещане на човек по отношение на друг човек или ситуация. Интуицията е много важна и ключова, когато искаме да усетим дълбоко нещата. Тя е много силно развита при децата. С напредване на възрастта като че ли хората й се доверяват все по-малко, просто всички вярват повече на неоспоримите факти и логическото мислене, които са „очевидната истина“. А не бива да е така, защото, както казва Малкият принц, “най-красивите и истински неща са невидими за очите”. И точно, защото при порасналите деца интуицията е леко притъпена, необходимо е да си даваме малко повече време, за да почувстваме дълбоко и наистина един човек или една ситуация, без да се зорим. За да усетим един човек дълбоко е нужно да си дадем повече време за контакт с него, да го опознаем. Да го слушаме внимателно и да се опитваме да доловим невербалните сигнали, които ни изпраща с тялото си. Много е важно да сме отворени към хората, ако искаме да комуникираме добре с другите.

Да харесваме тялото си и да се грижим за здравия си външен вид

2011-06-13T00:52:00.001-07:00

Природата ни е направила такива, каквито сме и всеки има много повече черти на тялото, с които да се гордее, отколкото такива, които да се опитва да коригира. Ако не вярвате, направете си списък. Е, права ли съм? Много, много е важно наистина да приемаме и харесваме онова, което виждаме в огледалото. Ако някой не приема нашето тяло и иска да сме различни (класически пример е мъжът, който иска партньорката му да е с по-големи гърди), то по всяка вероятност самият той не приема и не харесва собственото си тяло, което е негов, а не нейн проблем.
Да приемаме не само тялото си, но и самата си духовна същност, която ни прави разумни същества, а не роботи, ни кара да изпитваме чувство на пълноценност и цялостност, че опаковката отговаря на съдържанието. Не можем да компенсираме липсите отвътре като се мъчим да изглеждаме перфектно физически, както и да сме духовно извисени, а да не полагаме грижи за тялото си. Балансът външен вид - емоционална стабилност и спокойствие е важен, тъй като наистина едното е невъзможно без другото. Ако се чувстваме емоционално стабилни, ние ще усетим от само себе си необходимостта да се погрижим за тялото си да изглежда добре физически. Ако изглеждаме добре, но ни липсва емоционален баланс, тъй като имаме някакви силни вътрешни бариери и страхове, те също ще избият и рано или късно и ще трябва да започнем да се борим с тях, вместо старателно да се правим, че не съществуват. За да се приемем, трябва първо да се опознаем и да се харесаме, както и да се опитваме да надскочим своите страхове и нещата, които ни пречат да се развиваме.
Ежедневната грижа за тялото и добрата физическа форма е много важна. Тялото е нещо като опаковка на душата - прекрасно би било тази опаковка да е красива и примамлива като бонбон и държим ли да сме на ниво, това трябва да е така, но ако съдържанието на опаковката не е наистина стойностно, тя няма да ни „продаде”, поне не дългосрочно и не на когото трябва, а най-вероятно на някой, който също е „добре опакован” и празен отвътре.
Под грижи за тялото имам предвид най-вече грижи за кожата под формата на подхранване чрез храната и чрез различни мазила, маски и процедури. Това си е женска територия, но ми се струва, че и мъжете могат да се възползват от разни трикове, стига да им се занимава. Всяка жена знае колко е хубаво да се поглези като след баня се намаже с някой вълшебен лосион за тяло. Масажите и спа процедурите са едно огромно удоволствие. При добро желание и организация, можем да си правим и в домашни условия самомасаж и различни подхранващи маски с натурални продукти. Тези процедури са не само приятни, но и полезни. Напоследък се появи много информация, достъпна в интернет, а и доста книги с идеи за домашно спа. Ако ви интересува темата просто отворете нета. Препоръчвам книгите на издателство „Augusta”, най-вече автора Шубра Кришан.

Да общуваме с природата, да се движим и да отпускаме тялото си (с почивка и медитация)

2011-06-13T00:51:00.000-07:00

Добрата физическа форма ни кара да чувстваме тялото си по прекрасен начин и най-вече здраво. Много е важно да си изградим собствен режим на поддържане съобразно нашето тяло и нашия ритъм на живот и да не забравяме, че почивката е също толкова важна за тялото, колкото и натоварването. Добре е да почиваме и да се научим да отпускаме тялото си още, преди да сме се изморили.
Наскоро открих йогата и се оказа, че това е моят начин за отпускане и релакс, както и физически упражнения, съчетани в часовете по интегрална йога, които посещавам. Чрез релаксацията и медитацията наистина си почивам и се отърсвам от негативната част в ежедневието ми, която все още не мога да избегна напълно.
Бих препоръчала горещо един съвсем простичък начин за релаксиране след тежък ден. Изглежда елементарно, но всъщност дава много добър резултат, ако е съпроводен с чувство на вътрешен покой и целенасочени усилия за отпускане и баланс. И така, да вземем душ, използвайки душ гел с любимия ни аромат; след това да се усамотим за десетина минути в предварително проветрената ни, подредената и стоплена (ако времето е студено) спалня и на фона на лека музика просто да отпуснем тялото си и да оставим мислите си да се реят, без да мислим за нещо конкретно, по-скоро да си представим нещо, което ни кара да се чувстваме спокойно и комфортно. И така да си полежим малко ...4-5 минути...това е всъщност една кратка медитация...докато пишех и ми се прииска да го направя веднага. А на вас?
Да раздвижваме тялото си чрез леки упражнения ни носи не само удоволствие и релакс, но ни дарява дългосрочно с красива фигура. Методи като йога, пилатес или просто комбинация от няколко неща, са приятни за тялото и ни карат да се чувстваме наистина толкова добре. За по-динамичните натури: аеробика, тае бо… Разходките сред природата също са прекрасно средство да се откъснем от ежедневието, особено ако работим пред компютър. Тук също е важно да изпитваме удоволствие и наслада, а не да правим упражнения насила. Моят метод се оказа медитацията – носи ми невероятна свежест и вътрешен мир едновременно.
Реших да включа общуването с природата като един от начините за постигане на вътрешна хармония, защото за мен само кратка разходка сред природата е равна на огромно количество положителна енергия, която се влива в тялото ми. Обожавам да лежа по разни полянки боса и да си мечтая или да планирам. Прекрасно е! Под общуване с природата имам предвид и грижи за растения и даже животни – признавам си, че трудно ми се получава да опазя даже една саксия, но имам желание да го постигна в бъдеще и даже да си имам малка градинка с цветя и красиви растения. Цветята са много благодарни и колкото повече грижи полагаш за тях, стига да ги гледаш правилно, ти се отблагодаряват като те даряват с красиви цветове и аромат.
Имам една малка семейна къщичка в балкана,за която споменах по-горе. Тя за мен е като генератор на мощни вълни положителна енергия. Мястото е вълшебно, с красива природа и хубав въздух и много спомени от ваканциите ми като дете, прекарани там под грижите на баба и дядо.

Да спим добре

2011-06-13T00:50:00.000-07:00

С времето установих колко е важно да спим добре. Качественият сън определя целият ни следващ ден - начинът, по който се чувстваме, и резултатите от всичко, което вършим от момента, в който отворим очи, до вечерта. Дали в края на деня ще си кажем „Това беше един прекрасен ден!” зависи до голяма степен от това как сме спали предишната вечер и дали сме презаредили добре батериите. Най-важното условие за качествен сън е да сме спокойни, когато си лягаме и да сме решили всички въпроси и грижи. Има обаче някои грижи, които няма как да бъдат решени за 24 часа, изискват повече време за разсъждение и намиране на изход. Според една стара мъдрост не си струва да се тревожим за дреболии, а на практика всяка грижа е дреболия. Така или иначе понякога въпреки всичко имаме тревоги и ни е притеснено. Да вземем решение, когато си лягаме, да не обмисляме как да оправим проблемите си. Медитацията е най-лесното, приятно и бързо средство да се дистанцираме от тях не само преди сън, а по всяко време. Кратка медитация от 5 минути преди лягане и едно-две упражнения за отпускане на тялото (аз практикувам да си полежа в поза, имитираща положението на плода в майчината утроба, но с изпънати напред ръце и после си вдигам за малко краката на стената) са напълно достатъчни. За хубавия сън са необходими подходяща температура и светлина на помещението, удобен матрак и възглавница, удобно облекло, което да позволи на тялото да диша, без да усеща студ, свеж въздух в стаята. Топъл душ преди лягане е много приятен ритуал, може да си затоплим малко етерично масло от лавандула в специална горелка за тази цел в банята. Продължителността на нощния сън е строго индивидуална. Аз дълго време имах гузна съвест за това, че се нуждая от 8 часа нощен сън. Просто ми се иска да спя по-малко, защото ми се струва, че спейки си губя времето. В действителност сънят е много важен и определящ за това как ще протече останалата част от деня ни, както вече споменах. Всеки усеща с тялото си от колко сън има нужда и е жизнено необходимо да си го дава всяка нощ. Ако въпреки всичко не можете да заспите веднага, не се притеснявайте, просто си лежете и се опитайте да не мислите за нищо - тялото ви така или иначе почива и сънят ще дойде след малко. Аз например съм много емоционална и понякога си мисля и премислям случки и събития, чувствам се превъзбудена и ми е трудно да заспя. С медитацията нещата се подобриха значително. А е важно не само да заспиваме лесно, но и да спим спокойно, затова – да изчистим съзнанието си от грижите чрез медитация преди лягане. За създаване на приятно настроение благоприятства визуализирането на хубави спомени и усещания или мечтаенето на желания живот. Така, освен, че съзнанието се отпуска и бавно навлиза във фаза на сън, в подсъзнанието ни се запечатва точно тази приятна енергия, която в краткосрочен план ни кара да се събудим с усмивка и предусещане на един прекрасен ден, а в дългосрочен – се умножава, привличайки към нас това, което желаем, създавайки ни още и още подобни усещания. Опитвам се всяка вечер да си лягам по едно и също време. Понякога не ми се спи и се чувствам глупаво да си легна, но въпреки това го правя - това е инвестиция в доброто протичане на следващия ден. И още една тайна - за красотата на физическото тяло е много, много важно да спим добре. Хората, които работят нощем и не си доспиват разбират тази истина бързо. Още няколко идеи, до които съм достигнала сама - една чаша вино на вечеря е приятен завършек на деня, но ако пием повече не спим добре и се събуждаме преуморени. Хубаво е да избягваме тежки филми и книги преди лягане. Идеята е да избягваме каквито и да е стимуланти. Обратно, можем да изпием чаша мляко или успокояващ чай. Аз обичам много мента и си правя понякога такъв чай преди лягане. Ментата не е най-популярната билка срещу безсъние, но има успокояващ ефект и тъй като на мен ми е любима, я пия като чай. Лавандулата е друга много приятна билка, която може да бъде използвана за същата цел. Напоследък се продават малки възглавнички, които са пълни с билка лавандула и се слагат в голямата възглавница за по-хубав сън. Ако имаме пълноценно физическо натоварване или спортуваме, също ще заспиваме по-бързо. И не на последно място – правенето на любов преди лягане отпуска и действа чудесно.

Да се храним здравословно

2011-06-13T00:49:00.002-07:00

Реших да отделя на храненето полагащото му се важно място в тази книга, защото винаги го пренебрегвам. Малко по-надолу ще обясня защо се случва така и ще опитам да намеря решение на тоз проблем;)…
Здравословната и вкусна храна е толкова важна. Тези две условия вървят ръка за ръка. Нека сме благодарни в сърцето си, че имаме хубава храна на трапезата. Нека не преяждаме, да се храним спокойно в хубава компания и обстановка. Съществуват прекрасни готварски книги, написани по начин и с думи и снимки, от които огладнявам;). Имам доста подобни книги и е голямо удоволствие да ги изучавам. Те дават много хубави идеи. Тук ще обобщя основните супер кратко като наблегна на онова, което съм научила в часовете по йога. Подчертавам дебело, че това не са професионални съвети, а идеи на база споделен чужд опит, който аз се опитвам да превърна в личен, за момента не на 100%.
Важно е да приемаме жива, не твърде обработена храна, така, както тя се е родила в природата. Нека забравим пържените и силно топлинно преработени продукти. Някои продукти се нуждаят от топлинна преработка, но тя трябва да е лека: задушени, на пара или съвсем леко запържени. Нека се наслаждаваме на храната от природата, колкото и да е трудно това в наши дни - всеки един продукт се обработва по някакъв начин, дори пресните плодове и зеленчуци. Твърде студена/гореща храна не се препоръчва. Много ми хареса един съвет, който прочетох наскоро: не яжте онова, което не обичате, но не яжте и само това, което обичате;). Не смесвайте много храни, хранете се по-просто. Течностите по време на хранене разреждат стомашните сокове и забавят храносмилането.
Сезонните зеленчуци са изключително важни. Можем да открием купища интересни идеи за салати и хубави леки зеленчукови ястия. Плодовете и пресните плодови сокове се препоръчва да се ядат и пият отделно и в умерени количества заради високото съдържание на захар в някои от тях, както и заради способността им да ферментират, ако са в комбинация с други храни. Все пак: по-добре повече плодове, отколкото торти и шоколад. Много вода, била полезна за прочистване, казват;). Казвам това по този начин, защото ми е супер трудно да пия количества вода. Но ще се науча. Чаят е много полезен в умерени количества (2 чаши на ден) заради кофеина, който съдържа. Доскоро аз пиех чай само като съм болна. Но на пазара има вече толкова прекрасни видове чай, че могат да те откажат от кафето напълно. За подсладител: мед. Не само на чая. Пълнозърнести зърнени култури и ориз. Ядки сурови, разбира се. Култури от семейство бобови. Млечни продукти умерено с изключение на кисело мляко. Суров чесън и лук през студените месеци…хм;). По-добре това, отколкото антибиотик. Йогите използват много подправки и ценят високо качествата им. Не ядат месо, риба и яйца. Но аз да, просто гледам да не прекалявам. Сладкото не се препоръчва, ама никак. Това също няма как да го абсолютизирам в моя живот, но доскоро се успокоявах, че „другите пият алкохол и пушат, аз пък обичам шоколад“ (който е по-лека дрога). Еми така е пък, като се замисля. Но наистина гледам да ограничавам сладкото, особено напоследък. И за един прекрасен край на всичко…чаша хубаво червено вино (това не е според йога;););). Парарарам…;)
Откакто срещнах Дидо, за мен храненето се превърна в страстен любовен ритуал на наслада с леко еротично звучене. Може би звучи малко пресилено, но е така. Дидо готви прекрасно и е природно надарен в това отношение, прави го още от дете. Преди да го срещна, бях свикнала на гозбите на моята майка като глезено детенце. Никога не бях готвила нищо, преди да се преместя от Варна в София на 18 години. Тогава започнах стандартното студентско меню: сандвичи, яйца, някоя салата, но така и не ми дойде истинско желание да готвя. Когато срещнах Дидо, нещата се промениха в смисъл, че той започна да ми готви;). Още от първата ни среща, на която каза, че ще ми сготви, а аз си помислих „Това момче има хубаво чувство за хумор!“. И…изненада за вълка;). С времето Дидо ме накара да съм по-взискателна към храната в чинията си, а аз пък го информирах компетентно за някои прекрасни рецепти от италианската кухня, които бях пробвала по време на пътуванията при моята леля в Италия (Сицилия), която се слави с най-гениалната, но и най-проста кухня или Франция, която е другата ми слабост, но най-вече заради езика и музиката. Френската кухня е прекалено претенциозна за мен. За нас с Дидо ритуалът на готвенето е ритуал на любовта - той се грижи за качествената и добре приготвена храна, аз се грижа да се храним в красива обстановка, а храната да е добре подредена. Знам, че тези наши кулинарни страсти са един от ключовете на хармонията в нашия дом. Само мисълта, че се прибирам изморена след дълъг ден, отключвам вратата и усещам как той се движи в кухнята сред уханието на доматен сос с босилек, кара краката ми да омекнат от удоволствие. Има толкова подобни моменти, за които си спомням с наслада. Има и такива, в които нямаме вдъхновение, а по-скоро в тях просто всеки има нужда от релакс и презареждане на батериите и толкоз.
Напоследък се питам защо нямам вътрешна мотивация да готвя. Не го усещам отвътре. Всъщност имам я, но много, много рядко. А осъзнавам колко е важно храненето за общото ни здравословно състояние. Така или иначе отделяме много съществена част от ежедневието си да изберем какво да приготвим, да напазаруваме, да приготвим храната и да и се насладим. Аз съм супер разглезена в това отношение– по-рано майка ми винаги готвеше и никога не ни е оставяла или карала мен и сестра ми да й помагаме. Сега Дидо прави същото нещо за мен. Осъзнавам колко глупаво и безотговорно постъпвам, защото той обича да готви, но аз злоупотребявам като го оставям да готви всяка вечер. Това трябва да се промени и аз да поема нещата частично. Той ще бъде приятно изненадан;). Заемам се да се самовъзпитам. Мисля, че основният мой проблем, свързан с готвенето, е, че отнема мноооого време. Това време за мен е едва ли не загубено, в смисъл възможно е да го оползотворявам по по-смислен начин. Да, обаче, допускам две фатални грешки: първо, не си давам сметка, че готвенето и храненето са със 100% сигурност един от най-важните фактори да сме здрави и второ, ако съм по-организирана и предварително планирам меню за седмицата и пазарувам продуктите (през уикенда), когато дойде време да се готви, всичко ще ми е готово и подредено в хладилника, а няма тепърва да мисля какво да готвя и откъде да намеря съставките. Реално ще си спестявам 2 етапа през седмицата, които, нека бъдем искрени, отнемат доста време. Планирането и пазара ще се правят в рамките на уикенда или някоя свободна делнична вечер, в която магазините не преливат от пазаруващи хора. Прочетох идеята за предварително планиране на седмично меню в списание “Good Food” и много ми допадна. Може би за някои хора изглежда като да се вземаме прекалено на сериозно, но ми се струва, че ако се научим да я прилагаме, готвенето ще изглежда много по-приятно. И дори да не я спазваме на 100 %, ще се облекчим. Всъщност, като се замисля, аз обичам да приготвям сладкиши. Процедирам по следния начин: 1. Приготвям си кухнята да ми е чиста и прибрана, ако не е; 2.Изваждам си и си подреждам необходимите продукти; 3.Готвя; 4.Прибирам и почиствам. Обикновено си пускам музика и си пея и наистина ми е много приятно. При такова готвене резултатът няма как да не е прекрасен. Ще кажете къде толкова време? Ами за ваше успокоение бих казала, че ние така или иначе това време си го изразходваме за готвене, но така ще бъде по-приятно, целенасочено и ще сме възхитени от резултата. Някои хора готвят по 1-2 пъти в седмицата, през останалото време ядат изостаналата храна. Не ме пали много тази идея, да си призная. Защото за мен основното в храненето е удоволствието, а не виждам такова, ако се храня със супа на 3 дни. Струва ми се, че не това е начинът да се спести време. Ако наблегнем да пресните храни, реално ще губим по-малко време в готвене. Също така мисля, че е много разумно да купуваме качествени и съответно малко по-скъпи храни за сметка на други пера от семейния бюджет, които не са толкова важни. Можем също да си приготвяме някои основни храни у дома например хляб и кисело мляко да кажем 2 пъти седмично. Не отнема много време, особено ако единият път е през уикенда.
За подготовка на седмично меню можем да си направим списък с всички любими ястия и да избираме най-вече, но не само от тях. Можем да си помагаме с рецепти от интернет и списания, и книги за готвене. После можем просто да излизаме и да си пазаруваме като превърнем това в приятен ритуал; нещо като инвестиция в доброто ни здраве. Ако сме по-организирани, тези два етапа могат да станат в рамките на няколко часа като това време ще намалява с времето, тъй като ще сме по-опитни. И после само бърз поглед върху рецептата за деня предната вечер и проверка дали имаме всичко необходимо. Така готвенето ще бъде приятен ритуал. Усещате ли как на страниците на тази книга аз си правя сама психотерапия и си намирам отговори на собствените въпросителни;). Хитро, а;). Но ми се струва, че има доста млади хора, които имат този проблем (не им се готви). А по-старите го приемат като досадно задължение. Мисля, че почти във всяко списание за готвене има и по-лесни и бързи рецепти (в Good Food има рубрика „Лесна вечеря“). Не е нужно да готвим сложни неща, а по-скоро трябва да са вкусни и полезни. Ако отделяме максимум до един час на вечер за приготвяне на храна, ще сътворим чудеса;). Йогите казват, че е важна енергията, която влагаме, докато приготвяме храната, т.е. трябва да ни е приятно, а не да хвърлим картофите и месото в печката и айде готово…
А сега, затворете очи и си представете чиния с прекрасен розов домат, поръсен със зехтин и парче сирене с босилек в топъл летен ден. Или… чаша топло вино с канела, ябълка и медени сърчица в коледните вечери…

Да планираме грубо времето си

2011-06-13T00:49:00.001-07:00

Изборът на приоритети е част от дългосрочното ни планиране за постигане на целите ни и реализиране на нашите таланти. Той се базира на ценностната ни система и онова, което обичаме да правим. Аз обичам да си записвам какво имам да правя през следващата седмица и така седмица след седмица, месец след месец и година след година да извървявам пътя си. Много е важно да започваме седмицата с ясна идея какво искаме да изпълним като задачи през нея в рамките на дългосрочното ни планиране. Ясно е, че не винаги можем да се придържаме към тези планове стриктно, но със сигурност можем да изпълняваме най-важните задачи и най-важното - да не губим посоката, поемайки повече задачи, отколкото имаме капацитет да изпълним. След всяка отхвърлена задача е много приятно да се само награждаваме, както сами решим. Всякакви здравословни удоволствия са позволени...Дойде ми свежа идея: да си правим всички тези анализи в малко тефтерче, което да носим в себе си и си записваме, дори и в крачка, всичко, което преценим, че е важно за нас. Свежо, а ? Така хем ще «държим юздите», хем ще имаме усещането за лекота и не прекалено сложни организации, които да не можем да следваме точно, точно, защото са прекалено сложни.
Освен важните за нас цели, свързани с мечтите, които гоним, имаме и куп ежедневни задачи. Аз предпочитам да си записвам и тях: сметки за плащане, хранителни продукти за пазаруване, график за срещи, кино, излизания и пътувания. Така ги отмятам по-бързо и ми остава повече време за по-важните за мен неща.

Да създаваме уют (вкл. чистота) около нас

2011-06-13T00:48:00.001-07:00

Дали сме сред природата или у дома, важно е да пазим чистота, да почистваме след себе си и да си създаваме уют: естетическо усещане за красота, което ни дава чувство за хармония.
Жизнено важно за всеки от нас е да има лично пространство, наречено дом, не просто място, където да преживява. Разликата е, че в дома си ние се чувстваме щастливи. В България, поради ниския стандарт на живот, много млади хора живеят с родителите си и собствените си семейства буквално натъпкани едновременно или просто не се женят, защото грубо казано нямат пари. Това е наистина голям проблем, от който е трудно да излезем. Да живеем под наем е добра алтернатива, ако можем да си го позволим, макар и да е временно решение. Аз имах голям късмет в това отношение. Благодаря на баща ми от цялото си сърце. Майка ми пък помогна много при ремонта на апартамента, който беше в много тежко състояние. Сега е едно малко бонбонче. За мен беше важно да живея самостоятелно и го исках много. И съдбата в лицето на баща ми се намеси.
Моментът, в който се нанесох в новия си дом, беше един от най-прекрасните в живота ми. Да подредиш дом е прекрасно усещане. Да го поддържаш е малко трудно на моменти, но за мен е важно, иначе не се чувствам уютно. Има няколко основни момента в подреждането му: чистота, малки ремонти, когато са необходими, мебели и вещи, но само толкова, от колкото имаме нужда наистина (някои хора смятат, че имат нужда и от дрехите си от детинство, които отдавна не носят, но аз нямам това предвид;). Има и още една ключова любима моя дума: уют, който се създава със сърцето и душите на обитателите и хората, които влизат в дома, храната, която се готви в него, разговорите, които се водят, книгите, които се четат и филмите, които се гледат. Има някои прекрасни детайли, които хем са практични, хем са много красиви и създаващи уют, например кошници, пълни с различни предмети, вместо шкафове със студено излъчване. Други идеи в тази насока са: снимки, картини, различни надписи и думи, свещи, цветя и книги. Домашният уют е една любима моя тема, хоби и малък талант. Обожавам да изработвам сама различни предмети за дома ми. Сега съм си намислила една декоративна кукла, която да покрива кабелите на компютъра. Уютът е положителната енергия на дома във всичките и измерения.
Ако можем да си позволим по-качествени материали за настилки и мебели е много добре, но дори и да не можем, това не е основното. Все пак е важно всичко в нашия дом да ни харесва. Цветовете в дома са въпрос на личен избор, моите са весели и разнообразни, но не много ярки. Обичам цветове като бяло, пепел от рози, бледо лилаво.
Моят дом е малък и това го прави лесен за поддържане – няколко часа веднъж седмично са достатъчни, за да е чист и приятен. През останалото време гледам да поддържам чистота в зоните, които се цапат най-много: кухнята например. Редът и чистотата у дома и на работното място ни позволяват ежедневието ни да протича по-спокойно и приятно, както за нас, така и за нашите гости. Аз не мога да живея в разхвърляна и мръсна среда, чувствам дисбаланс. Затова се стремя към ред и чистота. Хората на изкуството имат навика да живеят в творчески хаос и твърдят, че така им харесва. Според мен просто ги мързи да чистят и подреждат.

Да сме положително настроени

2011-06-13T00:47:00.003-07:00

Да сме положително настроени: да се забавляваме, да се смеем и да проявяваме чувството си за хумор; да мислим за, а не против (ако сме против убиването на животни, значи сме за запазването на живота им), да избягваме негативни думи дори и в позитивен смисъл от типа на „страшно хубаво“ или „ужасно красиво“ (благодаря ти, Естер;)

Да се самопредизвикваме към щастие

2011-06-13T00:47:00.001-07:00

Да се самопредизвикваме към щастие: освен по гореописаните начини, винаги можем да променим настроението си, ако е негативно, като си помислим за нещо хубаво :смеещо се бебе например или чрез медитация. Ако денят ни е тръгнал накриво, напълно в наши сили е да го променим.

Да приемем онова, което не можем да променим

2011-06-13T00:46:00.001-07:00

Да приемем онова, което не можем да променим, тъй като не зависи от нас и да извлечем хубавите му страни: лошото време. Тази точка няма какво да я коментирам…вярно е, че зимата е красива, но когато си вкъщи на топло, а когато си всеки ден на работа и се бориш със снега в градски условия, не е никак романтично. И като ти завали сняг за 10-ти път за същия сезон през март или април, някак не ти е много гот…но нищо не можеш да направиш, така или иначе, по-добре си свиркай и си организирай приятни домашни занимания в свободното време.

Да се отдаваме на „дребните“ удоволствия и да ги ценим

2011-06-13T00:45:00.002-07:00

Да се отдаваме на „дребните“ удоволствия и да ги ценим: нещо хубаво за хапване, среща със скъп приятел, разходка в парка, запознанство с интересен човек

Да имаме очи за красотата наоколо

2011-06-13T00:45:00.001-07:00

Да имаме очи за красотата наоколо: природа, хора, архитектура, заобикаляща среда, дребни детайли, както и по-големи такива. Около нас е пълно с красиви неща. Нека отворим сетивата си за тях и да ги забележим и оценим - изгрева на слънцето, сутрешната роса по тревата, морето, усмивката на любимите ни приятели; добрите думи, които получаваме понякога от случайни хора; усмихнатите гласове по телефона...и толкова други неща...нека не ги отминаваме, без да ги забелязваме. Така привличаме и предизвикваме още повече от тях.

Втора главна стъпка към хармонията: да си дадем любов...

2011-06-13T00:44:00.001-07:00

Любовта към нас и от нас към другите е много ключов момент в постигането на хармония. Под любов имам предвид най-вече грижа, прошка, подкрепа, разбиране, споделяне – всяко чувство, което изпитваме и което е с положителен заряд. Опитала съм се да опиша основните моменти от тази любов;).

Първа главна стъпка към хармонията: да се осъзнаем

2011-06-13T00:42:00.000-07:00

Това се случва обикновено, когато усетим, че нашият собствен негативизъм в най-общ план ни пречи да сме щастливи. Тук е моментът не да се примиряваме и да се опитваме да го загърбим, а да вземем решение СЕГА да се освободим от него в максимална степен, за да не предизвикваме още от него. Това е най-доброто, което можем да направим за себе си в този живот. Няма време за губене.
По мои наблюдения огромният процент от хората изобщо не стигат до това самоосъзнаване. Затова бих искала да подпомогна този процес, доколкото мога, чрез книгата и общуването по темата за хармонията с всеки, който иска.

Практически съвет за лесно заспиване

2011-06-07T12:25:00.000-07:00

Тъй като напоследък заспивам по-трудно, ето една идея за лесно заспиване, която прочетох днес и ми се стори добра идея: като си легнем, да се върнем назад в детството и да си спомним бащината къща, топлината на леглото ни и как сме заспивали като малки, как мама ни е чела приказки или пък някой друг детски хубав спомен като идеята е да се опитаме да си спомним детайлите, именно те ще отвлекат мислите ни далеч от мислите, които не ни дават да заспим. Например да си представим детската си стая и да си спомним играчките си.

Когато мечтите се сбъдват...

2011-06-07T10:01:00.000-07:00

Милена Илиева е лице, познато като една от водещите на доскорошното предаване „Денят е прекрасен“ по btv. Ако си спомняте, преди няколко месеца бях публикувала клипчета от нейната рубрика „Ти можеш“ от същото предаване, където тя помагаше на млади хора да осъществят мечтите си за бизнес и реализация. Както се сещате, тя го прави, защото самата Милена е осъществила мечтата си за бизнес: да възроди родното си село и да възобнови работата на местната пекарна, магазин и сладкарница. Днес попаднах на едни много интересни клипчета: участието й във форум на млади предприемачи миналата пролет с лекция на тема как е успяла самата тя. Вижте сами:
http://www.youtube.com/watch?v=QDSADBqCe-Q&feature=related

На ръба на лудостта

2011-06-04T13:33:00.000-07:00

Миналата седмица ми беше кошмарна. Четири- пет дни бях със световъртеж, заради който не можех да правя почти нищо. Лекарят ми обясни, че заради ушна инфекция, която прекарах миналата година и в следствие на която имах световъртеж, тази реакция може да се повтори във времето, както и стана. Чувствах се безпомощна, изгубих пет дни в неправене на нищо, в които се чувствах много зле. Буквално се депресирах поради факта, че не мога да съм активна. Насилвах се да се занимавам с нещо, колкото да не полудея. Когато нещата поутихнаха, премислих ситуацията и разбрах колко слаба съм била. Има хора, които прекарват целия си живот в мрак, в инвалидни столове или се раждат с различни малформации. През целия си живот те са с намалена дееспособност. Но свикват със своя недъг , а някой и намират начини да съществуват пълноценно. А аз оревах орталъка за 4-5 дни. Може би реагирах така, защото си бях планирала времето, а съдбата ме изненада, за да ми даде поредния житейски урок на смирение. Ама това е, човек се учи, докато е жив...и докато има какво да учи.

Душевна хармония

2011-06-01T06:35:00.000-07:00

Скъпи приятели,
Вчера излезе новият брой на on line списание “Life& health”, където има мои статия и интервю, свързани с книгата. Ето, вижте сами, интересно е;): http://life-and-health.eu/

Денят на детето

2011-06-01T02:21:00.001-07:00

Приятели,
По повод деня на детето и рождения ден на сестра ми слагам тази весела „дрешка“ на блога ми. Обичам ви!
Целувки,
Бояна

Италия в снимки

2011-05-18T03:28:00.000-07:00

Здравейте,

За по-нетърпеливите слагам линк към снимките от Италия:
https://picasaweb.google.com/dianpv/Italy?authkey=Gv1sRgCKW4jbSum-CA4AE#

Разказът малко по-късно;)

13 дни в рая

2011-05-15T14:03:00.000-07:00

Повечето от вас знаят, че бях в Италия. То няма как да се разкаже едно подобно пътуване, наситено с впечатления и емоции, в един пост. Планирам цяла поредица, ама да видим кога ще и дойде времето и на нея. Мога да кажа, че говорих само на италиански, с грешките, ама хич не ми и пукаше. Моят италиански си е туристически и думите от уроците от типа „На гарата“ и „ В ресторанта“ най-вече ми влязоха веднага в употреба. Нагледах се на красива природа, невероятна архитектура, спокойни хора, готови да ти помогнат и изобщо всичко, което е моята идея за живота, както трябва да е. Не че тук живеем зле, но има още много какво да се желае. Верона и Тоскана (най-вече областта Кианти) се оказаха моите фаворити.
Много хора се оплакват, че след пътуване прибирането в България ги подтиска. Това не го разбирам- аз мисля, че тук животът (поне моят) е прекрасен и се радвах да се върна. А и съм сигурна, че пак ще отида в Италия, няма как да не се върнеш на любимо място!

Да гушнеш Лаура Ескивел;)

2011-04-28T12:51:00.000-07:00

Преди няколко дни ненадейно получих от Линчето покана за среща на Лаура Ескивел с читатели в „Пингвините“ в подлеза на университета. Напоследък ми върви приятелите да ме организират за разни латино изяви и аз съм напълно съгласна да се възползвам от техните примамливи предложения. Речено сторено…и ето ни с Линчето, заели стратегическа позиция, удобно поседнали на стъпалата, водещи към втория етаж на книжарницата, от където идеално се виждаше мястото, определено за Лаура;).
Всъщност докато влизах на вратата се разминах с нея и я видях от близо, даже я докоснах лекичко за късмет;). Много женствено, естествено и приятно излъчване с голяма усмивка, която раздава наляво-надясно. Облечена е в любимата ми лилава гама. Много приятна дама. Признавам си без бой, че от книгите и съм чела единствено „Като гореща вода за шоколад“ и тъй като романите с кулинарен елемент ме зареждат силно емоционално и ми се струва, че някой ден и аз ще напиша нещо подобно, исках да видя лицето на авторката и да усетя енергията и от близо.
Говореше увлекателно…сладкодумница, отговаряше дълго на зададените и въпроси и не спираше да се усмихва. През цялото време обаче аз си я представях в кухнята на някоя мексиканска хасиенда, как готви с любов и емоция, пее си и опитва храната. Дидо в мъжки вариант;).
След едночасовите въпроси-отговори, се изви дълга опашка за автографи, а ние с Линчето бяхме почти на края.
Дойде моментът да седна до нея и да и подам книгата си, която е старо издание с пожълтели страници от преди 10-11 години. Гледах я и се усмихвах и тя ми отвърна със същото. Подавайки книгата и листче с името ми, написано на латиниица, скалъпих 1 изречение на испански „ Еs un gran placer de conocer la.” Дали го казах правилно, не знам, ама на кой му пукаше. Написа ми
„То Boyana with love Laura E. 2011”. Ще остане за внуците;););). Гледах я и не ми се ставаше от стола. Това продължи няколко секунди без думи. И на раздяла я гушнах, малко плахо, но все пак събрах смелост, а тя ме целуна по бузата.
С Линчето завършихме вечерта на сладка раздумка във виенския салон на Раковска и Московска (това звучи като стар български филм;). Имаше магия в тази вечер, в Лаура и нейните разкази за кухнята.
Забравих да кажа, че на раздяла с Лаура изцепих „Good luck”, защото не се сетих как е на инпански. И сега не се сещам…;););) Ако пука ли му на някой;).

Италия, здравей;)

2011-04-26T09:50:00.000-07:00

Ох, много се вълнувам. С Дидо заминаваме за Италия на 1-ви май до 13-ти. 13 дни, потопени в магията, наречена Dolce vita. Венеция, Верона, Болоня, Рим, Флоренция и после най-сладкото за десерт- 5 дневно мързелуване в Тоскана, съчетано с разходка по малките китни селца и градчета, съчетано с задоволяване на кулинарните ни страсти, за които е ставало въпрос тук толкова пъти. Днес ми дойде идея: когато натрупам опит с групата ми за взаимопомощ, можем да съчетаваме срещите с вкусна домашно приготвена храна...мммм. Мисля си само за Тоскана с прекрасните и красиви пейзажи и някоя тосканска лелка, която да ни готви, а ние да я питаме за рецептите. Дали ще ни ги сподели? Смятам,че да;););). Последните дни около Великден ми минаха в запазване на места за нощувка, полети и т.н. и тъй като маршрутът ни е дълъг, малко се поизморих, защото има доста деайли. После ще споделям опит за пътуване в Italy срещу заплащане;););). Целувам ви...

Как да си повдигаме настроението?

2011-04-26T07:24:00.001-07:00

Днес нещо бях луднала. Не ми се случва често, никак даже, ама е много тъпо да си без настроение. И изведнъж видях двама тийнейджъри, които се целуваха страстно и красиво и ми стана много мило и топло на сърцето;)

Упражнения по щастие

2011-04-26T00:27:00.001-07:00

Привет, искам да споделя с вас малко полезна информация, която ми изпрати Савина:

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3772451

Хвърлете едно око;)...

Нова вдъхновяваща идея;)

2011-04-20T09:46:00.000-07:00

Привет, приятели,

В последните два-три месеца имах много енергия и истинско желание да съм по-хармонична, израснах и достигнах сама до нови и важни изводи по отношение на вътрешната ми хармония, които не са валидни само за мен, а и за повечето от нас. След като направих няколко големи промени върху книгата, тя стана зряла и някакси завършена, благодарение на вас, защото вие ме вдъхновихте със задълбочената обратна връзка, която ми дадохте. И така постепенно осъзнах, че тази книга може да послужи като основа на всички нас да се развиваме, да вървим напред, да сме по-хармонични и наистина щастливи. И още нещо: този постоянен поток и обмен на идеи и енергия може да бъде пренесен и в реалния живот, не само виртуално между мен и вас, а между всички нас;). Как да стане това на практика в ежедневния ни живот?

И така, искам да споделя с вас идея, която ми дойде и мисля, че идва на време;). Имам огромното желание, енергия и сили да създам група от хора, която да работи задълбочено върху себе си на практика, но в група, а не индивидуално. Идеята е в тази група да споделяме личния си път към щастието и най-вече да наберем скорост в тази насока, да се вдъхновяваме взаимно, за да имаме реален напредък и успех в тази насока. Вярно е, че и сам войнът е войн, но ако сме повече, сме много по-силни. Бих искала да се срещаме физически, а не само виртуално, и да общуваме наистина, да разменяме положителна енергия и топлина, която да ни зарежда. Тези срещи могат да се случват примерно веднъж седмично или веднъж на две седмици, за да не са прекалено чести и отнемащи време, което е доста ценно за всички нас. Ако след това преценим, че имаме нужда да се виждаме по-често, ще го направим. И за да са по-полезни срещите, ще създам рамка, която е вече в главата ми;): идеята е да изговаряме нещата така, както би трябвало те да се случват на практика, без назидателен тон и поучения, защото никой не ги обича. Идеята не е да се оценяваме един друг, а да споделяме с отворено сърце. Измислила съм вече план с главни точки, които следват логиката на книгата. Много бих искала идеята да ви допадне и да се запалите;), защото аз съм много запалена.

Ако имате желание да се включите, моля, пишете ми на bzhivkova@yahoo.com.

Поздрави,

Бояна

P.S. Физическото място на срещите ще е София, а по-късно във времето според посоката на вятъра, можем да организираме и на други места, например Варна, защото от там също има огромен интерес ;).

Отдавна хората говорят...;)

2011-04-20T00:30:00.000-07:00

Да се изфръцкам: днес в "Работещо момиче", едно много приятно и уютно он лайн място за симпатични млади дами, излезе малък материал за моята книжка http://www.raboteshtomomiche.com/article.php?id=harmoniya-otvutre-navun-1519. Благодаря много на главния редактор Нели Сотирова;). Желая от все сърце късмет и успехи на "Работещо момиче". Препоръчвам ви да се отбиете там, ще намерите интересна информация, на мен например много ми допадна секцията за пътувания "Voyage, voyage";)...

Как да прилагаме написаното в книгата „Хармония отвътре навън“ на практика?

2011-04-17T11:40:00.000-07:00

Всеки има собствения си път, но има няколко основни момента в търсенето на личната
вътрешна хармония, общи за повечето от нас. Важно е да преминем към справяне с негативизма си, след като сме си изградили доверие към себе си, себеуважение и любов, основана на факти: положителните ни страни и всичко със знак плюс в живота ни. Ако дръзнем да се освободим от негативизма си преди това е напълно възможно да се откажем супер бързо. Още нещо: да се описваме на хартия на някои може да им е смешно или като да се вземат на сериозно. Не е никак задължително, но помага и оставя следи, които карат автора на написаното да го прилага на практика;). Хитро;)
Ето стъпките:

Да се осъзнаем
Това се случва обикновено, когато усетим, че нашият собствен негативизъм в най-общ план ни пречи да сме щастливи. Тук е моментът не да се примиряваме и да се опитваме да го загърбим, а да вземем решение СЕГА да се освободим от него в максимална степен. Това е най-доброто, което можем да направим за себе си в този живот. Няма време за губене.

Да бъдем максимално положителни:

Да мислим положително
Когато сме здрави и всички около нас са ок, е много лесно да сме положителни. Но, тъй като нашите страхове са си в нас, като ги мислим и премисляме („Ох, боли ме корема пак, сигурно ми има нещо“, „Той защо не ми се обажда, сигурно му се е случило нещо“ „Ох, дали ще се справя с новата си работа???“), ние привличаме негативни случки в живота си. Не ме разбирайте погрешно, не казвам да не ходим на лекар, като ни заболи нещо, но не е необходимо да се притесняваме. Затова има лекари, изследвания и диагнози. Както и има решение на всяка една ситуация. Идеята е да се научим да запазваме спокойствие винаги. Това не е никак лесно, но наскоро аз открих, че ако разсъждаваме трезво и зряло, много лесно ще убедим себе си, че единствената адекватна реакция е да сме спокойни. Дори и смъртта на наш близък човек не ни дава право да се тревожим. Да тъжим да, но не и да се тревожим. Това е най-основното, но и най-трудно.
Да се възползваме от природните дарове
Оттук нататък, можем да гребем с пълни шепи от благата на живота: хубава храна, чист дом, общуване с природата, качествен сън, движение... Това е доста по-лесно, но е отново въпрос на дисциплина и на организация. Много пъти споменах вече, че на мен тази организация ми бяга. Мисля, че съм мързелива и разглезена в това отношение и се опитвам да се превъзпитам. Не бъдете като мен!
Да „видим“ хубавото в нас
Следващата стъпка: да помислим кои сме ние, какво е важното за нас (ценности), какъв живот бихме искали да имаме (мечти и цели по отношение на различни сфери от живота ни - здраве, любов, приятелство, работа, семейство…), какво ни харесва да правим (любими дейности) и в какво сме най-добри (таланти), дали последните две неща съвпадат; от тук можем да си направим план как да постигнем целите си, да им отделим време и внимание и да действаме по този план.
Да интегрираме в едно цяло положителните си мисли и настройка, положителните си качества, таланти и даровете на природата, от които черпим и да заживеем пълноценно. Това е съвсем естествен процес с натрупване - нищо не се губи, само се натрупва;). Много е важно сами да си даваме на себе си този живот и да се самопредизвикваме към щастие, да се анализираме на определен период от време и с радост да установяваме, че вървим напред.

Да погледнем негативното в себе си „очи в очи“След като сме свършили цялата работа дотук (ох, мале, това си е доста труд, но си струва), да обърнем поглед към страховете си, без да се насилваме, когато ни дойде желание за това, но и да не чакаме цял живот де;). Да отидем на хубаво място, където се чувстваме на сигурно, например родния дом или пък някое любимо наше място на неутрална територия, да се опитаме да помислим какво ни спира да бъдем щастливи, от какво ни е страх, какво ни пречи в живота и защо, каква е причината. Ако ни се плаче, да поплачем, с две думи, да направим онова, от което имаме нужда. Може би ще искаме да се обадим на наш близък или пък да сме сами. Това е изключително интимен ритуал, който всеки от нас изживява по уникален начин, защото всеки е уникален (и много готин;););). Ако искаме да го споделим с наш близък е супер, но да изберем някой, който ни обича истински.

Да заживеем на пълни обороти
Когато сме наясно с повечето наши + и – можем да продължим живота си, стремейки се
винаги да сме положителни. Когато попаднем в трудна ситуация да помним, че тя се е случила, защото ние сме я привлекли с мислите си и още има какво да чистим от нашия негативизъм и страхове. Като казвам чистим, това, което можем да направим, за да изгоним страховете, е единствено да сме положителни, изцяло и винаги. Пробвала съм и психо терапия, и какво ли не…помага, но не лекува изцяло. Лекарството е в нас и ние ще бъдем на 100 % свободни от страховете си, но след време, ако сме положителни изцяло и винаги. Тази положителност не идва така, нужни е работа. То е като да си миеш зъбите сутрин, но …малко по-трудно;). Все пак, учи се с времето. Не бива да се насилваме, страховете сами ще си тръгнат, когато положителното в нас стане много повече и ги „избута“. Обичайте себе си, но не пестете и любовта си към другите – те ще я оценят и ще ви отговорят с любов със сигурност, а онези, които не го направят, ще си тръгнат от живота ви, дори да са още там;). Да следваме пътя си спокойно и положително, да даваме любов, да сме положителни към себе си и към другите. Дайте най-доброто от себе си, за да получите най-доброто. Имайте надежда и в най-черните и трудни моменти, защото животът на нас и тези около нас е пълен с чудеса, които не са майтап, а абсолютната реалност. И тези чудеса не са нищо повече, а просто резултат от вярата, надеждата и положителното мислене. Това е, което ни прави безкрайно силни, каквито всъщност сме, стига да го повярваме.
Това е всичко…май ви отворих много работа;);)

Новата ''Хармония отвътре навън"

2011-04-14T06:57:00.000-07:00

Приятели,
Представям на вашето внимание третото издание на моята книга "Хармония отвътре навън". За тези, които вече са я чели, уточнявам: благодарение на вашата обратна връзка се вдъхнових и написах една допълнителна глава, наречена „Моят Живот“, много личен и искрен разказ за пътя, който съм извървяла. Има и доста други козметични промени. За хората, които за пръв път се докосват до книгата: тя се роди като огромна моя нужда да опиша и подредя стъпките и начините, които открих и натрупах като опит през годините сама за себе си, за да се чувствам по-спокойна, емоционално стабилна и наистина щастлива. Защо да ги записвам? За да не ги забравям и да се връщам често към тях, особено в моменти на тъга и изгубване на пътя. Написала съм тази книга с толкова много любов, че всеки път, когато я разлиствам, се зареждам. Реших, че ако споделя пътя си с вас, може да помогна на много хора да открият себе си. Искрено вярвам, че ще ви е забавно и полезно да проследите пътя ми. Опитах се да го обобщя като наблегна на най-важните за мен моменти. Приятно пътуване…

Ако имате въпроси или просто искате книжката, моля пишете ми на email: bzhivkova@yahoo.com...

А сега, ето една малка част от нея:

След едно щастливо детство, в което бях винаги „доброто, послушно Боянче“, аз се преместих в София да уча в университет. Дотогава не смеех да мечтая за нещата, които ме вълнуваха дълбоко. Не че някой ме е спирал, напротив, но тъй като не съм била особено уверена в себе си, не съм си позволявала да заявя ясно някакво желание или посока. Пристигайки в София, избрах грешния университет и специалност. И тогава, след като изядох плодовете на собствения си избор, за пръв път добих смелостта да съм себе си, да се развихря и просто да бъда. Минах през един много труден период от четири-пет години, в който воювах най-вече със себе си да бъда новата Бояна. През същото това време имаше много тежки за семейството ми дни, които преодоляхме заедно. Но това не ме отказа да бъда себе си. Напротив! И така настъпи моментът, в който аз се бях освободила от всичко старо, което ми пречеше. Постепенно станах много смела и решителна. Заминах на едногодишно пътуване в Африка, което ми помогна много и утвърди посоката на моя живот. Завърнах се свежа, търсеща и знаеща какво искам. За тези изключително интересни моменти можете да прочетете по-подробно в главата „Моят живот“. Идеята за нея ми дойде от обратната връзка, която получих от хората, до които стигна тази книга. Всички имаме нужда от конкретна, лична история, а не от съвети. И аз реших да я напиша.

Защо искам да споделя моя път към щастието с вас?
Много бих искала всички, които ще отделят време да прочетат онова, което съм написала (за което благодаря), да осъзнават огромната полза от това да положат усилие да намерят сами пътя към собственото си щастие. Това осъзнаване е естествен процес и най-вероятно, ако четете тези редове, вие вече сте във фазата на осъзнаване. Браво!
Аз не се сещам да има нещо по-ценно в живота, тъй като постигайки вътрешна хармония и щастие, ние се чувстваме страхотно и изграждаме много стабилна база да комуникираме успешно с другите, а в крайна сметка, ако комуникираме лесно и успешно, това ни позволява да живеем добре, да сме щастливи, да печелим пари по достоен начин и да водим смислено съществуване. Вярвам, че всеки един от нас намира собствените си начини да се чувства добре. Тази книга описва, но не изчерпва моите, защото аз откривам ежедневно нови и нови. Може би някои от тях са и ваши, дори и все още да не го знаете. Затова намирам смисъл да ги споделя. Аз няма да ви дам готови рецепти за щастие, но ще ви хвана за ръка и ще ви поведа по пътя към него, за да не сте сами.
Това е третото издание на книгата ми. За три години тя узря и се обогати. Обратната връзка, която получих след първото и второто издание, беше чудесна. Хората, до които достигна, споделиха, че са имали реална полза от написаното и често го препрочитат. Също споделиха, че текстът е бил написан в ясен, спокоен и положителен тон. Това ми даде куража да продължа и да я развия. Научавам много за себе си, докато пиша. В момента навлизам във втори голям период на положителна трансформация в живота си (за първия ще прочетете по-натам), благодарение на това, че всеки ден мисля по темата на книгата си и разменям мисли с вас на страниците на блога ми или през emaila. Чувството е като да покоряваш лични върхове!Oh, yes!

Кой е най-ценният урок в тази книга?
Най-важният и ценен урок, който научих през годините, е, че ние сме отгледани в среда, от която сме попили хубави и не толкова хубави модели на мислене и поведение. Родителите ни не са виновни, защото са ни дали най-доброто от себе си по начина, по който те са научени от техните родители или хората, които са ги отгледали. Онова, което ни остава да направим, е да излезем от кръга на поколенията и променим негативното в себе си към по-позитивно. Няма смисъл да мразим родителите се, да отричаме страховете си, да се страхуваме да се видим, каквито сме или да лъжем себе си, изграждайки си успешен образ в общественото огледало. Не ме разбирайте грешно - успешният образ е нещо хубаво, но когато е стъпил на здрава основа, а именно, когато човек знае кои са треските му за дялане и се бори да ги премахне. Ще дам един пример - често хората са перфекционисти, които съдят строго другите при грешка, а самите те грешат, без да си признават и без да се извиняват. Почти 100% от хората се страхуват да се разкрият такива, каквито са, от страх да не бъдат наранени от някой свой „приятел”. Друга много често срещана практика е да се очаква „принца (или още по-смешно принцесата) на белия кон”. Ако не си помогнеш сам, не можеш да очакваш животът ти да се нареди и да срещнеш човек, с който да изградиш връзка и семейство, защото много бързо ще си проличи колко несигурен си в себе си самият ти, колкото и пари да печелиш и каквато и кола да караш. Смешно е, но се оказва, че предпочитаме да живеем със страховете и негативизма си, вместо да ги преодолеем. Как става преодоляването е другият ключов момент, който ще обсъдим по-късно, но все пак - единственият начин да се почувстваме щастливи е ние сами да опознаем и харесаме себе си, развивайки талантите си и силните си страни. Така страховете ни с времето ще избледнеят. Идеята е не да се превърнем в идеални хора без недостатъци, а в истински щастливи хора.

Какво да очаквате от книгата?
Бих искала да спомена нещо важно: онова, което ще прочетете на страниците на книгата, е насочено най-вече към нас като хора, търсещи вътрешна хармония, но това не означава, че тази хармония се простира само извън работните ни часове. Напротив, всички описани практики са много важни както за нас като обикновени хора, така и за нас като хора от бизнеса. Много мениджмънт гурута и маркетинг автори имат различни теории в сферата си. Ако се замислите, написаното тук са основните закони за живота във всички негови сфери, включително маркетинг и мениджмънт. Така че тази книга е книга за живота.
Тук няма да видите сложни думи и изречения. Това е книга на действието, където се набляга на експресивността на думите, не на сложното им звучене. Всичко е обяснено кратко и ясно, защото живеем в години, в които физическото време струва пари и аз ценя вашето време, както и собственото си такова. Eдин от хората, които прочетоха тази книга, сподели, че харесва американския модел, в който при писането авторите повтарят по няколко пъти едно и също. Аз мисля, че по-добра идея е да се препрочита по-често цялата книга (или най-добрите моменти от нея), ако имате желание. Хората имаме навика да усложняваме живота, но ако се освободим от излишния багаж, пътуването ни ще бъде леко и приятно. Това ще ни помогне да забележим колко е красиво всичко наоколо - слънцето, морето, звездите, хората, които срещаме по пътя си.
Вътрешната ни хармония, както и успешната и хармонична комуникация с другите, са пътят, който трябва да извървим, тръгвайки от нас самите към останалия свят, за да намерим себе си и да се почувстваме щастливи.
Вътрешната ни хармония стъпва на ценности и принципи, които са природните закони. Ние ги носим в себе си от раждането си, но самият начин на живот, който водим, ни отдалечава от тях. Това, което трябва да направим, е да се върнем и да ги следваме, полагайки съзнателни усилия да се усъвършенстваме. Тези усилия имат траен резултат, когато са постоянни. Постоянството не означава желязна дисциплина от казармен тип, а по-скоро да си изградим сами ритъм на живот, подходящ за нас и да оптимизираме времето си, така че да се чувстваме добре и щастливи. Вътрешната ни хармония ни осигурява емоционална стабилност и ни прави по-неподатливи и независими от външни влияния и обстоятелства, които преди са ни служили като оправдание за нашите неуспехи. Онова, което е извън нас и нашите принципи, не би трябвало да ни нарани, ако ние сами не позволим това да се случи. Има събития, които могат да ни наранят физически и икономически, но същността ни, душата ни ще остане непокътната, стъпила здраво на своите ценности. Нашата вътрешна хармония ни прави уравновесени и зрели хора, което ни позволява да комуникираме успешно с другите и в крайна сметка да бъдем щастливи. Ето основните стъпки на кратко:...

Моят живот: как извървявам собствения си път към хармонията?
Да развенчаем няколко мита, преди да започнем
Първа главна стъпка към хармонията: да поискаме да се освободим от негативните модели на мислене
Втора главна стъпка към хармонията: да си дадем любов...
Да откриваме и развиваме талантите си
Да не се вземаме на сериозно
Да планираме „грубо“ времето си
Да си създаваме домашен уют
Да се опитваме всичко в нас да е с положителен заряд): давам само няколко примера...
Да „слушаме“ интуицията си
Да изразяваме желанията и собственото си мнение
Да прощаваме на себе си и на другите
Да сме благодарни
Да се научим да реагираме на трудности адекватно
Да се научим да губим, но до определена граница
Да харесваме тялото си и да се грижим за него
Да се възползваме от даровете на природата:
Хубава храна
Качествен сън
Отпускане на тялото, движение, спорт и общуване с природата
Трета главна стъпка към хармонията: да дадем любов на всички около нас
Дали да променяме другите и да се променяме ли заради тях?
Да обичаме другите
Да ценим, подкрепяме и насърчаваме близките си
Да виждаме всяка ситуация и от гледната точка на другия
Да помним личната информация за другите и да правим жестове на внимание към тях
Да бъдем добри слушатели
Да имаме доверие в другите
Да бъдем честни и открити към другите и да си признаваме грешките
Кога да поставяме себе си след другите?
Как да действаме, когато желаем нещо?
До каква степен да поемаме ангажименти?
Да изразяваме мнението си по подходящ начин
Как да вземем общо решение с хора, които не познаваме
Решавайки да тръгне по пътя на промяната, човек не знае откъде да започне, защото не може всичко да се прави наведнъж. Всеки си има собствен ритъм и може да го следва. За мен на възрастта, на която съм (32 г.) и с погледа на човек, който от дълго време работи върху себе си, най-важно е да се справям ежедневно с негативните модели на поведение и мислене, които имам и днес, но са доста по-малко, да съм себе си, да обичам и подкрепям безрезервно близките си, да се храня правилно, да спя добре, да се движа. Заедно с всичко това търся начини да реализирам талантите си професионално. От известно време блогът ми се превръща в мой дневник. Много ми е полезно да изваждам емоциите от мен, пишейки. Да постигнеш хармония не е лесно, а най-трудното е да си постоянен и упорит. Аз много често губя концентрация и забравям написаното от мен...затова имам навика често да го препрочитам...така влизам отново в пътя. Истината е, че човек много лесно се пуска по течението, а това не е добре, защото по този начин си губи времето. Дотук ви споделих на кратко кои са моите стъпки към хармоничен живот, сега ще отделя на всеки от тях време и много внимание, за да ви разкажа по-подробно и да дам детайли. Много ви обичам и желая искрено да се справите с мисията „Хармоничен живот”.

Емоции по португалски;)

2011-04-12T06:54:00.000-07:00

Снощи бях на концерт на Mariza по идея на моята дружка Цецко. Добра компания за подобно събитие и не само за него;). Латинокултурата е в кръвта на Цецко според мен, а и в моята кръв май;). Беше прекрасно изживяване, което ще ми остане скъп спомен, за който ще се сещаме често двамата, сигурна съм. Смяхме се, припявахме…беше чудесно.
Но зала 1 на НДК определено не беше мястото за този концерт. Фадо е изключително нежна и красива музика и на всичкото отгоре на любимия ми португалски език, който още не съм подхванала;). Ритъмът и думите са толкова приятни и галещи душата. Самата Мариза е много жизнерадостна мацка и определено ме зарадва с начина, по който пееше и най-вече с начина, по който контактуваше с публиката: игриво. Придаваше радост на тази иначе малко тъжна музика. Караше ни да пеем на португалски. Беше сладка определено. Но аз съм изключително емоционален човек и винаги ми се струва, че има още накъде да се раздадеш, особено в подобна професия. Имаше и идея в декора на сцената, музикантите с лиричните им китари…Но бих искала да ви споделя как си представям аз един такъв концерт… … …
Лисабон…някъде средата на топлото лято…топъл, влажен въздух с аромат на море…Малка таверна, сгушена в далечния хоризонт, а от нея се носи силния, мощен глас на Mariza с ето това невероятно парче http://www.youtube.com/watch?v=6Iapqgekl3I . В малката таверна се лее червено вино, хората са щастливи, един възрастен мъж танцува с любимата си и я носи в своите обятия. Млада двойка в ъгъла изживява първите си силни любовни трепети. Една мъж върви между масите и подарява цветя на дамите. Атмосферата е толкова наситена от емоции. Мариза се носи като лебед между масите с неизменната си дълга черна рокля и червено цвете в русите си коси. Красива музика, лек цигарен дим, ароматни пари от красивите блюда по масите. Трима мъже с китари…свирят и леко припяват на Мариза. Чува се морето…Ох,усещам, че ще се ходи до Португалия;)

Седмица на организацията (част 3)

2011-04-11T00:50:00.000-07:00

Седмицата ми на организацията малко се проточи, защото напоследък цялото си свободно време отдавам на подобряване на книгата и скоро ще имам един наистина много добър продукт, на който всички ще можем да се радваме и да се възползваме от него. Това ме изпълва с хубави чувства. Колкото до седмицата на организацията- не върви. Май ще се окаже, че за мен е по-лесно да съм положителна в мислите си, отколкото да правя както трябва други, досат по-елементарни неща от типа да се храня и да спя правилно. Много съм недисциплинирана в тоза отношение. Не знам как да подходя. А и това ми създава проблеми.
Правя списъци, организации, чета книги за здравословно хранене, но на практика не ми се получава. Мисля, че ми липсва дисциплина. Сферите, които трябва да подобря, са:
Здравословно хранене
Здравословен сън в здравословни часове
Разходки сред природата (къде е тази софийска природа) и спорт
Медитация и отпускане на тялото
Грижи за тялото
Звучат елементарно тези неща, а не мога да ги постигна, нямам режим. Досега аз давам съвети, но май имам нужда някой да ме посъветва.
Вчера си update-вах самоанализа и установих, че имам много голям напредък в положителното ми мислене и настройка. Преборила съм се с много свои страхове, но областите, които изброих определено са ми много по-слаби и не в добра кондиция. Ако ги подобря, ще имам по-висока самооценка и съм сигурна, че ще общувам по-уверено с някои по-трудни за общуване хора, които наричам конфликтни личности. Сега имам проблем в тази сфера.
Давам си нужното време, за да успея и си стискам сама на себе си палци.
Книгата, да ви се похваля, става божествена, като мед за душата. Имайте малко търпение;)Целувки и прегръдки.

Седмица на организацията: за храната с любов (част 2)

2011-04-02T13:39:00.000-07:00

В първата част на тази поредица изброих набързо няколко основни момента, по които ще работя в рамките на седмицата на организацията. И тъй като установих, че храненето ми е най-трудния момент, започнах от него...колко находчиво;). И умно бих казала;)

Реших да отделя на храненето полагащото му се важно място в този блог, защото винаги го пренебрегвам. Малко по-надолу ще обясня защо се случва така и ще опитам да намеря решение на тоз проблем;)…
Здравословната и вкусна храна е толкова важна. Тези две условия вървят ръка за ръка. Нека сме благодарни в сърцето си, че имаме хубава храна на трапезата. Нека не преяждаме, да се храним спокойно в хубава компания и обстановка. Съществуват прекрасни готварски книги, написани по начин и с думи и снимки, от които огладнявам;). Имам доста подобни книги и е голямо удоволствие да ги изучавам. Те дават много хубави идеи. Тук ще обобщя основните супер кратко като наблегна на онова, което съм научила в часовете по йога. Подчертавам дебело, че това не са професионални съвети, а идеи на база споделен чужд опит, който аз се опитвам да превърна в личен, за момента не на 100%.
Важно е да приемаме жива, не твърде обработена храна, така, както тя се е родила в природата. Нека забравим пържените и силно топлинно преработени продукти. Някои продукти се нуждаят от топлинна преработка, но тя трябва да е лека: задушени, на пара, може и съвсем леко запържени. Нека се наслаждаваме на храната от природата, колкото и да е трудно това в наши дни - всеки един продукт се обработва по някакъв начин, дори пресните плодове и зеленчуци. Твърде студена/гореща храна не се препоръчва. Много ми хареса един съвет, който прочетох наскоро: не яжте онова, което не обичате, но не яжте и само това, което обичате;). Не смесвайте много храни, хранете се по-просто. Течностите по време на хранене разреждат стомашните сокове и забавят храносмилането.
Сезонните зеленчуци са изключително важни. Можем да открием купища интересни идеи за салати и хубави леки зеленчукови ястия. Плодовете и пресните плодови сокове се препоръчва да се ядат и пият отделно и в умерени количества заради високото съдържание на захар в някои от тях, както и заради способността им да ферментират, ако са в комбинация с други храни. Все пак: по-добре повече плодове, отколкото торти и шоколад. Много вода, била полезна за прочистване, казват;). Казвам това по този начин, защото ми е супер трудно да пия количества вода. Но ще се науча. Чаят е много полезен в умерени количества (2 чаши на ден) заради кофеина, който съдържа. Доскоро аз пиех чай само като съм болна. Но на пазара има вече толкова прекрасни видове чай, че могат да те откажат от кафето напълно. За подсладител: мед. Не само на чая. Пълнозърнести зърнени култури и ориз. Ядки сурови, разбира се. Култури от семейство бобови. Млечни продукти умерено с изключение на кисело мляко. Суров чесън и лук през студените месеци…хм;). По-добре това, отколкото антибиотик. Йогите използват много подправки и ценят високо качествата им. Не ядат месо, риба и яйца. Но аз да, просто гледам да не прекалявам. Сладкото не се препоръчва, ама никак. Това също няма как да го абсолютизирам в моя живот, но доскоро се успокоявах, че „другите пият алкохол и пушат, аз пък обичам шоколад“ (който е по-лека дрога). Еми така е пък, като се замисля. Но наистина гледам да ограничавам сладкото, особено напоследък. И за един прекрасен край на всичко…чаша хубаво червено вино (това не е според йога;););). Парарарам…;)
Откакто срещнах Дидо, за мен храненето се превърна в страстен любовен ритуал на наслада с леко еротично звучене. Може би звучи малко пресилено, но е така. Дидо готви прекрасно и е природно надарен в това отношение, прави го още от дете. Преди да го срещна, бях свикнала на гозбите на моята майка като глезено детенце. Никога не бях готвила нищо, преди да се преместя от Варна в София на 18 години. Тогава започнах стандартното студентско меню: сандвичи, яйца, някоя салата, но така и не ми дойде истинско желание да готвя. Когато срещнах Дидо, нещата се промениха в смисъл, че той започна да ми готви;). Още от първата ни среща, на която каза, че ще ми сготви, а аз си помислих „Това момче има хубаво чувство за хумор!“. И…изненада за вълка;). С времето Дидо ме накара ме да съм по-взискателна към храната в чинията си, а аз пък го информирах компетентно за някои прекрасни рецепти от италианската кухня, които бях пробвала по време на пътуванията при моята леля в Италия (Сицилия), която се слави с най-гениалната, но и най-проста кухня или Франция, която е другата ми слабост, но най-вече заради езика и музиката. Френската кухня е прекалено претенциозна за мен. За нас с Дидо ритуала на готвенето е ритуал на любовта - той се грижи за качествената и добре приготвена храна, аз се грижа се да се храним в красива обстановка, а храната да е добре подредена. Знам, че тези наши кулинарни страсти са един от ключовете на хармонията в нашия дом. Само мисълта, че се прибирам изморена след дълъг ден, отключвам вратата и усещам как той се движи в кухнята сред уханието на доматен сос с босилек, кара краката ми да омекнат от удоволствие. Има толкова подобни моменти, за които си спомням с наслада. Има и такива, в които нямаме вдъхновение, но в тях просто всеки има нужда от релакс и презареждане на батериите и толкоз.
Напоследък се питам защо нямам вътрешна мотивация да готвя. Не го усещам отвътре. Всъщност имам я, но много, много рядко. А осъзнавам колко е важно храненето за общото ни здравословно състояние. Така или иначе отделяме много съществена част от ежедневието си да изберем какво да приготвим, да напазаруваме, да приготвим храната и да и се насладим. Аз съм супер разглезена в това отношение– по-рано майка ми винаги готвеше и никога не ни е оставяла или карала мен и сестра ми да и помагаме. Сега Дидо прави същото нещо за мен. Осъзнавам колко глупаво и безотговорно постъпвам, защото той обича да готви, но аз злоупотребявам като го оставям да готви всяка вечер. Това трябва да се промени и аз да поема нещата частично. Той ще бъде приятно изненадан;). Заемам се да се самовъзпитам. Мисля, че основният мой проблем, свързан с готвенето е, че отнема мноооого време. Това време за мен е едва ли не загубено, в смисъл възможно е да го оползотворявам по по-смислен начин. Да, обаче, допускам две фатални грешки: първо, не си давам сметка, че готвенето и храненето са със 100% сигурност един от най-важните фактори да сме здрави и второ, ако съм по-организирана и предварително планирам меню за седмицата и пазарувам продуктите (през уикенда), когато дойде време да се готви, всичко ще ми е готово и подредено в хладилника, а няма тепърва да мисля какво да готвя и откъде да намеря съставките. Реално ще си спестявам 2 етапа през седмицата, които, нека бъдем искрени, отнемат доста време. Планирането и пазара ще се правят в рамките на уикенда или някоя свободна делнична вечер, в която магазините не преливат от пазаруващи хора. Прочетох идеята за предварително планиране на седмично меню в списание “Good Food” и много ми допадна. Може би за някои хора изглежда като да се вземаме прекалено на сериозно, но ми се струва, че ако се научим да я прилагаме, готвенето ще изглежда много по-приятно. И дори да не я спазваме на 100 %, ще се облекчим. Всъщност, като се замисля, аз обичам да приготвям сладкиши. Процедирам по следния начин: 1. Приготвям си кухнята да ми е чиста и прибрана, ако не е 2.Изваждам си и си подреждам необходимите продукти 3.Готвя 4.Прибирам и почиствам. Обикновено си пускам музика и си пея и наистина ми е много приятно. При такова готвене резултатът няма как да не е прекрасен. Ще кажете къде толкова време? Ами за ваше успокоение бих казала, че ние така или иначе това време си го изразходваме за готвене, но така ще бъде по-приятно, целенасочено и ще сме възхитени от резултата. Някои хора готвят по 1-2 пъти в седмицата, през останалото време ядат изостаналата храна. Не ме пали много тази идея, да си призная. Защото за мен основното в храненето е удоволствието, а не виждам такова, ако се храня с супа на 3 дни. Струва ми се, че не това е начинът да се спести време. Ако наблегнем да пресните храни, реално ще губим по-малко време в готвене. Също така мисля, че е много разумно да купуваме качествени и съответно малко по-скъпи храни за сметка на други пера от семейния бюджет,които не са толкова важни. Можем също да си приготвяме някои основни храни у дома например хляб и кисело мляко да кажем 2 пъти седмично. Не отнема много време, особено ако единият път е през уикенда.
За подготовка на седмично меню можем да си направим списък с всички любими ястия и да избираме най-вече, но не само от тях. Можем да си помагаме с рецепти от интернет и списания и книги за готвене. После можем просто да излизаме и да си пазаруваме като превърнем това в приятен ритуал; нещо като инвестиция в доброто ни здраве. Ако сме по-организирани, тези два етапа могат да станат в рамките на няколко часа. И после само бърз поглед върху рецептата за деня предната вечер и проверка дали имаме всичко необходимо. Така готвенето ще бъде приятен ритуал. Усещате ли как на страниците на този блог аз си правя сама психотерапия и си намирам отговори на собствените въпросителни;). Хитро,а;). Но ми се струва, че има доста млади хора, които имат този проблем (не им се готви). А по-старите го приемат като досадно задължение. Мисля, че почти във всяко списание за готвене има и по-лесни и бързи рецепти. Не е нужно да готвим сложни неща, а по-скоро трябва да са вкусни и полезни.
А сега, затворете очи и си представете чиния с прекрасен розов домат, поръсен със зехтин и парче сирене с босилек в топъл летен ден. Или… чаша топло вино с канела и ябълка и медени сърчица в коледните вечери…

Седмица на организацията

2011-03-31T07:32:00.000-07:00

Ще кажете, какво е това животно? Ами много просто – тук много усилено пиша и коментирам с всички вас процесът на достигане на вътрешна хармония в неговите най-важни аспекти- справянето с негативното в нас най-общо казано.Дотук супер! Само че понякога, докато търсим как да се справим с негативизма и лошите мисли, забравяме за някои съвсем обикновени неща - да спим добре, да се храним, както трябва, да сме организирани, а не да си пилеем времето за щяло и нещяло. Повечето от нас прекарват 80-90% от времето си в работа поради простия факт, че нямат друг избор и в България работодателите много често експлоатират доста. Ние, разбира се, не сме съгласни да сме експлоатирани и манипулирани. Мисля, че е въпрос на дисциплина да си организираме времето така че да отделяме време на всички ежедневни дейности, включително деца, които аз все още нямам, но съм убедена, че те са най-големите консуматори на време и грижи. Но дори и в тази ситуация, ние сме абсолютно задължени да полагаме минимални грижи за себе си, така че да сме във форма и способни да се грижим за другите.
Нахвърлях небрежно един списък с дейностите от ежедневието, за които се сетих като основни:
1.Лична грижа: за тялото, лицето, зъбите (почистване и подхранване), движение и физически упражнения, както и грижа за вътрешния ни мир( размисли по темата, усилие да ме положителни и медитация)
2.Сън
3.Планиране на седмично меню (наскоро прочетох тази идея и много ми допадна, ще я пробвам), пазаруване, приготвяне на храна и хранене
4.Чистотата на дома
Храненето и сънят ги отделих не защото не са и те форма на грижа за тялото и душата, но са много важни и значими сами по себе си и гълтат супер много време.

Моят живот:как се стремя към лична хармония? (част 4)

2011-03-30T09:30:00.000-07:00

В момента, в който си взех държавния изпит от УНСС, въздъхнах облекчено. За мен започваше нов, прекрасен период. Вече бях сигурна, че повече компромиси няма да правя в живота си. Записах се с голямо желание да уча магистратура „Маркетинг“ в Нов Български и на курс по английски. Бях сама без гадже и се чувствах на върха на щастието, защото имах време да правя всичко, каквото желаех. Ходих на гости на Лина в Будапеща, където тя работеше по една стажантска програма на AIESEC- световната организация на студентите икономисти. Влюбих се в живота, който водеше и средата от млади хора от всички континенти, които, също като нея, бяха дошли в Будапеща да работят за различни компании. Веднага разбрах, че този живот много би ми харесал. И, разбира се, кандидатствах за стаж. Изпитът по английски беше малко висока летва, защото аз говорех английски, но само на теория по онова време. Реших да се подготвя много добре и желаех много силно да успея и ...познайте, взех изпита и ме приеха. Голяма радост падна…исках да отида в екзотична страна с различна култура. И Тунис ме избра. Избра ме в лицето на Низар,едно прекрасно момче с много слънчева усмивка, който по-късно ми стана добър приятел. Той беше човекът от AIESEC Тунис, който ме убеди да замина. Не че беше сложно да ме убеди, само дето имах много въпроси. А той отговори на всички. В месеците, в който траеше процесът на кандидатстване за моя стаж, се запознах с Дидо - бяхме колеги от магистратурата. Беше сериозен, но винаги усмихнат, една идея срамежлив и много симпатичен. И така започнахме да излизаме. Аз му съобщих, че скоро заминавам. Той не беше щастлив за себе си, но се радваше за мен и никога не се опита да ме спре. И така след едногодишна връзка с него, заминах за шест месеца в Африка, където кракът ми не беше стъпвал, а там ме чакаше огромно приключение, което в животът ми до тук оценявам като приключението на живота ми. Но човек никога не знае колко прекрасни моменти го очакват.
Африка за оказа хапката за моята уста. Или по-точно Тунис. Аз съм зодия Стрелец, обичам да пътувам и се приспособявам много бързо към места и хора. Затова исках нещо по-предизвикателно и различно. Да, Тунис е много различен. Но е прекрасен. Усетих силно вълнение в момента, когато самолетът ми доближи тунизийска земя. Очите ми се навлажниха, а не знам защо, и сега като пиша, се случва същото. Ех, тези емоции, Боянке. Низар (въпросното момче от AIESEC) ме чакаше на летището. Огромна усмивка, която веднага разпознах от снимките, които си бяхме разменили. Почти не се познавахме, тогава имаше само email, без skype и facebook. Но имах интуиция и и се доверих напълно. Низар държеше плакат с името ми, написано грешно…беше много сладко и мило. Чакаше ме с отворено и топло сърце.
Преди да замина бях ходила на специален семинар, който ме подготви за културния шок в Тунис. Всъщност нямаше шок. Всичко беше прекрасно. Сега, след толкова време, си давам сметка, че аз съм била на върха на щастието и съм виждала нещата една идея по-прекрасни, отколкото са били. Но ще ви разкажа за тях така, както ги помня в сърцето си.
Хората, които живеят там, са топли, говорят открито за емоциите и чувствата си, без да се притесняват. В България това не е така, за съжаление. Колкото са бедни тунизийците, толкова са и гостоприемни. Още първата седмица Аймен, едно момче, което едва познавам от АIESEC, ме кани на „Коч Байрам“ у тях. Влюбвам се от пръв поглед в семейството му: имам по-малки брат и сестра и майка. Майка му и баща му са разведени след драматичен брачен живот. С майката ставаме много близки и тя ми разказва историята на живота си. Възхитих се на смелостта и да се разведе, за да има доста беден, но и спокоен живот, близо до децата си. Вечерта след целия ден на приготовления за празника, ядене и пиене ме канят да остана да спя у тях и не приемат „Не!“ за отговор. Сестрата на Аймен Шайма ми предостъпва стаята си. На следващата сутрин ме чака закуска. И това беше само първото ми гостуване у тях. Аймен и до ден днешен е един от близките ми приятели, а майка му ме нарича „Дъще!“. Друг пример за тунизийското гостоприемство: семейството ми идва на гости при мен в Тунис. Тръгваме на пътешествие. В последното село преди пустинята аз съм запазила хотел. Търсим го неуспешно. Питаме случаен човек за посоката. Той ни казва следното:“На края на този път е хотела, но ако не го намерите или няма места, елате да спите у нас, аз живея в онази къща“. В квартала, където живеех, всички продавачи в магазините ме познаваха,защото като пазарувах, обичах да си говоря с тях. Или поне да им се усмихвам. Отивам на работа, минавайки по улицата и продавачът на плодове ми подхвърля един грейпфрут. Съседите постоянно ме канят да вечерям у тях. Средата е изключително приятна. И затова оставам една година, а не шест месеца. Дидо е на ръба на силите си. Имам прекрасна работа, която ми позволява да пътувам из цялата страна. Среда от приятели, които са много и постоянно се увеличават. Много време да мисля за себе си, за пътя, който извървях и онова, което ми предстои. Красива природа, кристално море и нежен пясък, жега и party spirit. Всичко, от което имах нужда тогава. Това откъсване от средата ми в България окончателно извади от живота ми всичко, което трябваше да излезе. И дори факта, че ме уволниха от първата ми работа, не ме събори никак. Напротив, намерих си втора, много по-хубава, пак с помощта на Низар. Имах един супер неприятен инцидент на улицата, в който някакъв психопат ми извади нож, защото искаше чантата ми, но за късмет мина полицейска кола и аз останах невредима и с чанта. Беше голям шок, но се възстанових за 2-3 дни. На края на пребиваването си там направих една много тежка алергична реакция към лекарства и може би това наклони везните да се прибера окончателно. Но въпреки всичко се завърнах освежена, обогатена с друга култура и….мм, дебела. Бях качила 5-6 кила заради арабската кухня, която е доста калорична и не здравословна, но вкусна. А и аз смятах, че тя е шанс за мен да се потопя в културата още повече. Днес от този период пазя спомени в сърцето си, както и на дъното на един дървен сандък за спомени, който и в момента е пред мен. Много приятели и изживявания, различни емоции в сърцето ми. Но и този период отмина, заедно с шума, пътуванията и партитата си. Тунис ще остане завинаги моя втори дом с всички емоции, които само споменаването на това име предизвиква в мен. Чувствах се прекрасно там и главата ми е пълна с идеи за романи на арабска тематика.
Прибрах се и заживях спокойно. От тогава минаха шест години. Имах нужда от спокойствие след всичките пътувания и динамика. Когато се завърнах в България виждах всичко много по-красиво, защото гледах на света по различен начин. А бях само на 26 години. Това освобождаване ми позволи да се отдам напълно на онова, с което искам да се занимавам - от най-малките ежедневни ритуали до най-значимите ценности като приятелството, любовта и подкрепата. Опитвам се да правя всяко едно нещо по начин, който усещам отвътре, от дълбоката ми същност. Използвам всеки повод, дори и най-дребния, за да се наслаждавам на живота. Резултатът днес е, че постигнах в голяма степен емоционален баланс и чувство на спокойствие и пълноценност. Продължавам да чета, да се интересувам, да следя всички новости в тази област, да актуализирам написаното и да го прилагам към живота си. Изградих връзката си с Дидо и създадохме семейство и дом, където задоволявам страстта си към интериорния дизайн. Харесва ми да съм „пазителката на дома“ точно както майка ми на времето. Имам толкова мечти и те никога няма да свършат. Понякога излизам от правия път и забравям да бъда такава, каквато съм се научила сама да бъда- нападат ме лоши мисли, тревожа се, боледувам. Това означава, че има още накъде да вървя и уроци, които да науча. Искам висок стандарт на живот за себе си и семейството си, което означава чисти отношения, чиста околна среда и храна, спокойствие и пътешествия нагоре надолу по широкия свят. А постигането на този стандарт зависи само от мен. И ако някой ме попита не е ли това краят на пътя и не съм ли постигнала всичко-не. Това е само началото.

Моят живот:как се стремя към лична хармония? (част 3)

2011-03-30T09:26:00.000-07:00

Следвах пътя на по-голямата ми сестра, без изобщо и ни най-малко да се запитам на къде искам да поема, с какво бих искала да се занимавам и т.н. Добре, че изборите, които тя правеше, бяха хубави и за мен. Не знаех какво висше образование да избера и се стигна до там, че ме приеха „Финанси”, а сестра ми Мила ми каза „Това изобщо не е за теб!”. Разбрах го, но след като вече бях студентка в същата специалност.
Процесът на търсене на вътрешната ми хармония се отпуши на съзнателно ниво, когато се откъснах от семейното огнище на 18 години и се преместих от Варна в София. Тогава, в нощта преди изпита ми по Висша Математика част първа, в малката спалня на романтичния таван-мансарда, където живеех „по случайност“, буквално „изгълтах” на един дъх „Алхимикът” на Пауло Коелю, наслаждавайки се на нощното небе. Изпита го взех с три. Усетих силно и дълбоко в мен, че това е преломен момент в живота ми (не изпитът, а прочитането на книгата). И така се почна...Разбрах, че щастието не е да гоним някакви далечни, мъгляви цели...щастието е тук и сега, в пътя, който вървим. Че нямаме време да правим компромиси, защото животът трябва да се живее сега. Трябва да разберем какво искаме и да се насочим в тази посока. Естествено, това не става така…хоп и готово. Но трябва да се започне отнякъде. Тогава за пръв път се развихрих, започнах да мечтая, усетих еуфорична творческа енергия, която ме изпълваше и беше изригнала изведнъж. В мен цареше приятен творчески хаос, идваха ми постоянно различни идеи и не можех да ги координирам или групирам-исках да рисувам, да се занимавам с интериорен дизайн, с психология, да пътувам, да уча още езици. Но, както се знае, хората не обичат промените. И почти всички от моето обкръжение не приеха новата Бояна. Не че са ме отхвърлили. Напротив. Но ме гледаха странно, просто защото си мислеха - кому е нужно да се променяме, и така сме си добре. Да, ама не. За пръв път в живота си усещах, че съм аз самата и че пътят пред мен е дълъг и красив. Помня, че тогава за пръв път си купих списания от типа на „Наш дом“ и започнах да се вдъхновявам да правя рамки за снимки от хартия и изрезки от списания (колажи). Всъщност първият си колаж направих в осми клас като си облепих една бяла картонена папка с изрезки и надписи от вестници и моя съученик Андро ми каза, че имам талант да бъда дизайнер. За пръв път чух тази дума и не знаех какво означава (явно той беше по-напред с материала), но ми хареса. Дизайнер не станах, но развих чувството си за естетическа красота и за мен тя е много важна и определяща. Но тогава, в онзи момент, когато бях по-малка и уязвима, никой не обърна внимание на тези мои дизайнерски занимания и аз започнах сякаш да се срамувам от тях. Вече в по-късна възраст около 19-20 години, в която започнах да се осъзнавам, започвах отново много плахо да търся онова, което ме привличаше силно. Намерих съмишленик в лицето на приятелката ми Лина, която и до ден днешен е толкова близка до мен с всички творчески трепети, които споделяме. Това същото лято, когато се бях осъзнала, тя ми дойде на гости във Варна и си спомням как и казах, че с мен се случва нещо силно положително, но го правех някак тайно. Все пак събрах смелост, отидох при баща ми и му споделих, че съм разбрала, че „Финансите“ не са за мен. Той ме посъветва да завърша, а после да реша дали искам да уча друго... Реших да го уважа, но си обещах, че това ще е последното нещо в живота ми, което не съм избрала със сърцето си. Просто щях да платя цената за грешния избор, който бях направила. А цената беше моето време и парите на баща ми, който ме издържаше все още по това време.
Продължих по пътя си, борейки се да се развивам в посоката, която усещах, но ми беше необходимо физическо време да се освободя от всичко старо, което ме дърпаше назад. Беше ми трудно и буквално имах усещането, че се боря с вятъра. Не отхвърлих всичко старо, което ми пречеше изведнъж, а постепенно. Имах периоди на изблици на смелост, през които се чувствах изключително силна и уверена. Правех две три крачки напред, после се връщах една назад. Но не се отказвах. През същото това време настъпиха много трудни за семейството ми дни: няколко трагични момента, в които трябваше всички да се обединим и да сме подкрепа един за друг. По това време, съвсем сама бръкнах дълбоко в раната на собствената си душа и извадих всичко, което ме спираше да съм себе си, всички страхове, бариери, болка, трудни моменти, които бях преживяла и преживявах. Постоянно се самоанализирах. Това не стана отведнъж, а постепенно и естествено. Никой не ме е принуждавал да го правя, но усещах интуитивно, че ако преживея тези моменти, без да разбера какво точно се случва и защо, те ще се повтарят, а аз ще ги приемам страхливо като някаква присъда до живот. Усещах също, че ако съм по-положителна, а не толкова драматична и с чувство на вина и обреченост в мен, мога да се отърся от негативното в живота си. Книгата, която ми попадна тогава и ме научи на много, беше „Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота“ на Дейл Карнеги. Даде ми я собствената ми майка, а тя е човекът, на който имам пълно доверие. Изядох я с кориците, докато не се разпадна. Подчертавах си най-важните моменти, после си ги преписах в специален тефтер, който носех навсякъде с мен, докато не ги осъзнах дълбоко и напълно. Много хора казват за тези книги- „А,това вече го знам“. Няма такъв филм. Знаеш го, но дали го правиш??? Научих се, че трябва да даваме най-доброто от себе си, за да сме щастливи – да не живеем по течението, да се развиваме постоянно, да сме смели, да сме искрени със себе си и другите, да следваме сърцето си, да обичаме и правим всичко най-добро за семейството и близките си хора и наистина да го правим безрезервно. И най-важното: да не се отчайваме и винаги да имаме вяра. Четях, мислех и някакси успявах да пречупя всичко през собствения си поглед. Беше трудно, но аз се чувствах силна дори и в моментите на слабост. Чувствах се обнадеждена. Имам майка, чийто пример следвам по отношение на силата на характера в трудни моменти и тя ми помага много и днес. Бях смела и се самоанализирах постоянно. Питах се защо ме е страх от това или онова, търсех причините и ги намирах, поне донякъде. Водех си бележки за тези неща и постоянно ги допълвах. Пазя ги дори и днес и ги препрочитам, някои от тях със смях;). Също тогава разбрах кои са истинските ми приятели, хората до мен. Те просто останаха и ме подкрепиха, въпреки че някои от тях даже не разбраха през какво преминавам. По-точно аз не им казах с думи. Но те ме разбраха. Имаше болка, разочарования и сълзи, но и моменти на хармония и щастие. И много изчетени книги по приложна психология. С годините средата ми се промени напълно, срещнах нови хора, с които намирам смисъл да общувам. Чрез собствения си пример се опитвам да променям света- големият свят, както и моето малко семейство и да го направя по-положително. Мислите ли, че е лесно? Не познавам човек, който да приема напълно семейството си. Но това, което мога да кажа, е, че всеки от нас избира какъв да е и как да се държи, какви ценности да има и е много важно да обичаме нашите близки хора, въпреки всичко. Всеки има право на личен живот и лично пространство, на дистанция, но крайното отричане и късането на корени не е решение на конфликтите в семейството. А и след толкова усилия от моя страна, те ме приемат и обичат, каквато съм. Вече нищо няма да ги учуди, имат доверие в мен. Аз си извоювах тази „свобода“. Постепенно спрях да се съобразявам с това какво другите мислят и очакват от мен, a се насочих към това как аз се възприемам. Започнах да ценя и развивам най-доброто в себе си. Реших твърдо да съм такава, каквато усещам с тялото и душата си, че съм и да се доверявам на хората, които ме ценят и подкрепят. Също така обикнах тялото си и започнах да се грижа с особено голямo внимание за него, тъй като то е опаковка на душата, а е важно тази опаковка да е красива. След като бях положила усилие да се опозная и приема в продължение на години, започнах да се освобождавам до голяма степен от негативните модели, които неизбежно всеки от нас попива от средата си (а в България те са токова много с помощта на хората, които срещнах по пътя си. През този период се отворих за другите и така успях да забележа много ценни хора, които ме подкрепиха и като личност, и като професионалист. Дадох си сметка, че със сигурност такива е имало и преди, но аз просто не съм имала очи за тях. И така минаха 4-5 години.
Иска ми се да мога да разкажа за този период по-подредено и да дам повече детайли, защото осъзнавам, че споделянето му ще помогне на много хора. Но тези събития датират от преди 10 и повече години и съзнанието ми вече не е фиксирано върху тях слава богу. И все пак, ако някой има конкретен въпрос, може да ме попита, ще се постарая да помогна, с каквото мога. Днес, след толкова време, съм сигурна, че трудните моменти в живота идват, за да ни научат на нещо и да ни направят по-добри и по-положителни хора.

Моят живот:как се стремя към лична хармония? (част 2)

2011-03-30T09:24:00.000-07:00

Родена съм с пъпна връв, увита около врата. Имало е голям риск за живота ми, какво и за този на майка ми. Лекарите са спасили и двете и това е направило връзката ни много специална. Отгледана съм от родители, които ме обичат много. Баща ми – силен, справящ се, строг и праволинеен, майка ми – любяща, закриляща и винаги притеснена за мен и сестра ми, но иначе много спокойна и уравновесена, най-вече в трудни моменти. Баща ми си направи малък бизнес след падането на комунизма. Този бизнес е жив и днес. Майка ми е пазителката на дома и емоционалната опора и баланс. Имах баба, от която научих толкова неща – говореше много добре френски и немски (немският не се оказа моят език обаче), имаше маниери на аристократ, дебела тетрадка с рецепти и обичаше да пътува. Криеше за нас сладки неща, шоколади и бонбони из целия си апартамент, а ние със сестра ми тършувахме, за да ги открием. В събота следобед ходеше на църква, а на 24 декември празнувахме Бъдни вечер. Говоря за времето преди ноември 1989, когато на тези дейности не се гледаше с много добро око. Прекарах с нея един незабравим месец в Париж, когато бях на 14 години и току що бях завършила подготвителен клас във Френската гимназия във Варна. Тази ваканция събуди апетита ми към пътувания, които обожавам и днес. Мисля, че те са много важни за разширяване на светогледа. Френската гимназия ми даде много знания и ми създаде прекрасна среда от близки приятели, който останаха най-добрите за мен и до ден днешен. Там израснах, влюбих се за първи път, страдах от любовна мъка и попътувах доста по света по един интересен училищен проект по археология. Празнуваме и днес с моите съученици празника на гимназията, всяка година на 19-ти март. Уникално е! Прекрасни спомени…
Другите ми баба и дядо живееха в Тетевенския балкан и там прекарвах летните си ваканции като дете, щастлива и обичана. Баба ми ни месеше питки, правеше мекици и ни купуваше сладка боза всеки вторник и петък, когато я караха в селския магазин. Дядо ми четеше книжки и играехме карти „белот“, а той твърдеше, че „шмекерувам“. Играех по цял ден на воля и познавах цялото село. Надничайки през прашните стъкла на селската църква, която и тогава, и сега стои затворена, гледах красивите стенописи и си обещах един ден да се оженя там. И го направих. Не знаех как ще стане, но желанието ми и убедеността ме срещнаха с отец Нектарий от Гложенския манастир, който се издига на един красив връх точно над моето село. Сватба в църквата според хората от село не е имало от 40-50 години. Те празнуваха и се радваха заедно с нас. А малките момиченца на моята братовчедка обикаляха с кошнички, пълни с домашни сладки и черпеха. Нещо удивително: жените от селото, като разбрали, че ще вдигаме сватба, бяха изчистили църквата и застлали с нови черги. Родена съм във Варна, но се чувствам много свързана със село Малък Извор, където кръвта ми закипява само при мисълта за него и хората, които живеят там. И сега е много хубаво и райско, въпреки, че много от хората вече ги няма физически. Но там сегашно и минало време много често се преплитат, защото миналото беше много силно и заредено с емоции. Сега като съм там, обичам да лежа да тревата на двора или да чета книга в хамака, да си правим барбекю с Дидо и да каним на гости моята любима леля Ветка, с която пием ракия около огъня и се смеем все едно сме деца. А тя мина осемдесетте години преди време…Но, да ви върна в миналото, когато завърших училище и трябваше да продължа в университет.

Моят живот:как се стремя към лична хармония? (част 1)

2011-03-30T09:22:00.000-07:00

Привет, вече се завърнах при вас. Малката ми ваканция ми даде много силен творчески заряд, който изби под формата на кратка поредица в 3 части, която кръстих "Моят живот: как извървявам собствения си път към хармонията?". В нея съм описала доста подробно детските си години, после университета, по време на който започнах да си давам сметка, че трябва да се променя и да съм себе си и периода след университета, в който "бера" плодовете на собствения си труд и усилия. Сигурна съм, че ще ви е интересно. Приятно четене и чакам коментарите ви;).

Моят живот: как извървявам собствения си път към хармонията?

2011-03-30T02:31:00.000-07:00

Как да постигаме целите си чрез НЛП? (част 1)

2011-03-23T04:30:00.000-07:00

За пръв път чух за НЛП от моя шеф в Тунис. Толкова много се зарибих, че му откраднах учебника (не го попитах дали мога да го взема, защото се страхувах, че ще ми откаже) и си го преснех на копирната машина в офиса уж тайно. Каква ужасна постъпка. Когато откри измамата (хвана ме, докато копирах), той се усмихна и каза, че ме разбира. Е тази реакция ме шокира;). Оказа се, че е луд фен на НЛП и започна да ме учи лично на техниките. По-късно участвах в обучение на същата тема, организирано от нашата фирма в Тунис. Толкова се зарибих, че започнах да преподавам наученото в нещо като импровизиран тренинг на моите съквартиранти;). Не заради друго, а защото това е изцяло практически насочена програма по приложна психология, която просто работи. Част от техниките съм засегнала в книгата си „Хармония отвътре навън”, но така или иначе НЛП е достойно за по-обстойно представяне в моя блог.
Нервно-лингвистичното програмиране (НЛП) е изучаване на начина, по който постъпват хората с цел личностно усъвършенстване чрез промени в начина на мислене, поведение и общуване. Ще се научите как да използвате умствените си ресурси (невро частта), езика (лингвистичната част), убежденията и ценностите си (програмиращата част), така че да постигате целите си. Принципите на НЛП се основават на здравия разум (нищо ново;). Но създателите му Джон Грайндър и Ричард Бандлър са хвърлили време и усилия да извлекат най-доброто от идеите на антрополога Грегъри Бейтсън, така че си струва да отделим време и ние да понаучим нещо ново.
Някои от основните аспекти на НЛП са:
1.“Картата не е територия”, картата е само тълкуване на територията или с други думи всеки от нас има лично тълкуване на една ситуация или случка, дори гледайки един предмет, ние правим различни асоциации на база спомени, ценности и т.н. Затова често не разбираме другите, ако техните възприятия са твърде различни от нашите. Мислим си, че сме прави в някаква ситуация, но всъщност не гледаме обективно, защото не можем да се абстрахираме от себе си. Затова често сме чували, че трябва да разбираме другите и да виждаме нещата и от тяхна гледна точка. Как да стане това на практика?
2.Манипулиране на минали преживявания: ние сме в състояние да променим негативни спомени или преживявания към по-позитивни. Сами разбирате колко е полезно това;)
3.Създаване на нови положителни преживявания чрез представа и въображение;)
Очаквайте продължение...

Добро място за живеене ли е България?

2011-03-22T13:36:00.001-07:00

Всички искаме да живеем в страна с висок стандарт, където да се чувстваме защитени от закона, да ни е лесно да започваме и развиваме бизнес, да е чисто около нас и да виждаме усмихнати хора. Е това ако не е идилия;).
За мен лично нещата стоят малко по-глобално и философски. Тъй като в този блог говорим за вътрешна хармония, мисля, че ако постигнем тази хармония, много по-рядко ще ни се случват каквито и да е негативни събития в живота, дори и най-дребните. Ще бъдем много по-хармонични и така ще влияем и на хората около нас в същата посока. Ето защо аз реших да подарявам книгата си „Хармония отвътре навън”. Това е моят начин да направя света по-добър.
Но, ще кажете, защо да не живеем във вътрешна хармония, но на по-хубаво място. Това е малко като историята за кокошката и яйцето. Аз мисля, че ако хората се постараят да живеят в мир със себе си и имат желание да се развиват, да следват талантите си, всичко друго постепенно ще се нареди (на същия принцип както, ако някой се промени и се настрои положително, от живота му отпадат „негативните елементи”;).
Също така, много е важно да се концентрираме на положителните страни на България;). А те са доста;)...

Кои са любимите ми книги и филми?

2011-03-21T09:49:00.000-07:00

Бих искала да споделя списъкът с любимите ми книги и филми. Той не е много дълъг, но е съдържателен;). Разбира се, изборът и предпочитание на хубава книга и филм е много индивидуален. И все пак, понякога искаме да прочетем или гледаме нещо и консултираме подобни списъци и класации:

Книги:
1.Паулу Коелю „Алхимикът"
2.Паулу Коелю „Край река Пиедра седнах и заплаках”
3.Дейл Карнеги „Как да спрем да се безпокоим и да започнем да се радваме на живота?”
4.Луиз Хей "Излекувай живота си"
5.Гай Кавазаки „Как да побъркаме конкуренцията?”
6.Джоан Харис „Шоколад”
7.Марисол „Топъл мед и пчелен восък”
8.Кармен Бинладен „Отхвърленото фередже”
9.Деа Ленски „Как да намерим себе си и да заживеем качествено”
10.Артър Голдън „Мемоарите на една гейша”
11.Джоан Харис „Къпиново вино”
12.Елизабет Гилбърт „Яж, моли се и обичай”
13.Грег Мортерсън Дейвид Оливър Релин„Три чаши чай”
14.Исабел Алиенде „Къщата на духовете”
15.Исабел Алиенде „ Паула”

Филми: (нарочно са на английски, за да ги намерите по-лесно;)
1.Dying young
2.Great expectations
3.The client
4.Good Will Hunting
5.Pay it forward
6.Unfaithful
7.Stepmom
8.Ghost
9.Autumn in New York
10.Foutaises
11.10 things I hate about you
12.Save the Last Dance
13.Flashdance
14.Coyote Ugly
15.Stealing beauty
16.Scent of a woman
17.Chocolate
18.Malena
19.Nine weeks and a half
20.What’s eating Gilbert Grape?
21.Finding Forester
22.Leaving Las Vegas
23.Crazy Beautiful
24.What Women Want
25.Face off
26.Message in a bottle
27.Memoirs of a geisha
28.The Bridges of Madison Country
29.Indecent Proposal
30.Up close and personal
31.The prince of tides
32.Place Vendôme
33.One night stand
34.How to make an American quilt
35.Déjà vu
36.No reservations
37.Mighty heart
38.The lost city
39.Julie and Julia
40.The notebook
41.P.S. I love you
42.Man on fire
43.Johnny Q
44.It’s complicated
45.The love letter
46.Good year
47.Dirty dancing 1, 2
48.Светът е голям и спасение дебне отвсякъде
49.Eat, love, pray
50.You’ve got email
51.Never forever
52.Lezioni di cioccolato
53.A Deriva

Аромат на шоколад и портокали

2011-03-21T09:26:00.000-07:00

Привет, приятели,
Днес времето се мръщи, което ми напомни да направя нещо хубаво и приятно;). Напоследък споменах, че намалих доста сладкото в менюто си, но веднъж седмично си позволявам едно красиво парче чийзкейк или торта, нещо, което е истинска наслада. Така оценявам истински тези мигове. И тъй като предпочитам домашните сладкиши, реших днес да си доставя малко удоволствие, затворих се в кухнята(най-добре оборудваното помещение в моя дом), отворих си рецептата http://www.videojug.com/film/how-to-make-chocolate-and-orange-cake, пуснах си приятна музика и започнах. След минути кухнята ухаеше на шоколад и портокали, а аз топвах пръстче в сместа от шоколад, масло, портокалов сок и кори - няма нищо по-вкусно на света. Дидо ще бъде приятно изненадан и ще обърнем ролите тази вечер;)

Моето училище

2011-03-19T02:14:00.000-07:00

Днес е един прекрасен ден, който ме връща почти 20 години назад, през септември 1992 г, когато бях 13 годишна и прекрачих за пръв път през вратата на Моето училище. Чувствам се мъничка и желаеща да уча френски;), с дълга коса (много по-дълга от сега), бяла риза и тъмна поличка...
Това толкова специално място е единствено на света. Няма второ такова. Не си спомням да има човек, който да го е завършил и да не го обича...това е Френската гимназия във Варна;). Много хора, които знаят за какво иде реч, ще ме разберат. За другите: това училище, учителите и най-вече децата, с които учих, са средата, в която израснах...спокойна и щастлива.
Най-хубавото е, че завършвайки училище, ние запасихме връзката си с него и помежду си, която е най-силна на този ден, 19 март, празника на Гимназията. Докато живеех във Варна, той се състоеше в едноседмични вечери-празници на всеки випуск в училище. Обикновено това бяха театрални пиеси. Беше много хубаво. Най-доброто от тях се представяше на празника. Поздравявахме учителите, носехме им цветя и то не защото така трябва, а защото така го усещаме...говоря за себе си. Моята любима г-жа Здравкова, която беше много строга и сдържана, винаги при вида на моите цветя се разтапяше. После празнувахме-отначало по-скромно, но с годините празнуването се превърна в целонощни песни, танци, ядене и пиене. И още го правим не само ние, а всички бивши и настоящи ученици на гимназията.
Днес, след почти 20 години, се събирам с моите приятели-съученици, в някоя софийска кръчма и си спомняме старите времена, пеем химна на гимназията, слушаме Joe Dassin и се чувстваме прекрасно. И така...всяка година този ден започва в съзнанието ми със следните думи:
„Beau lycée Joliot Curie,
Tu remplis nos coeurs de joie.
Heureuses anneés d’école,
Tu nous prepares à la vie…”

“Прекрасно училище „Жолио Кюри,
Ти изпълваш сърцата ни с радост,
Щастливите години в училище
Ни подготвят за живота...”

Седмица на вътрешния мир-ден седми

2011-03-18T14:29:00.000-07:00

Днес е последният ден на моята седмица на вътрешния мир. Всъщност тя ще продължи, разбира се;). Моля споделете преживяванията си, ако и вие сте пробвали. Доволна съм, защото си дадох време да анализирам лошите си мисли. Изводът е, че да, на 100% съм убедена, лошите мисли не са нищо повече от навик, който с времето ще променя напълно. По-важното е, чe си разсъждавах над това колко отговорни трябва да сме в мислите си, тъй като мислите определят нашето бъдеще. "Не зависи от мен" не е оправдание. Изобщо. Наред с отговорността, която днес обещавам пред вас да поема, искам да си припомня кое е основно за мен, за да съм в хармония със себе си:

1.Да обичам себе си
2. Да прощавам на другите и да моля за прошка
3. Да живея в настоящето

И така, нека тези думи винаги звучат в съзнанието ми като мантра: "Аз се харесвам и приемам напълно. Живея в настоящето, оставам спокойна и отговорна към мислите и настроенията си. Прощавам на онези, които имат нужда от прошка и моля за прошка тези, които съм наранила.". Идеята е да мисля и усещам тези думи дълбоко, не просто да ги повтарям.

Седмица на вътрешния мир-ден пети и шести

2011-03-17T13:19:00.001-07:00

Петият ден на моята седмица на позитивното мислене не мина добре. Няма енергия и сила в мен. Опитах се да медитирам, да се успокоя и не се получи. На половината медитация прекъснах, защото усетих, че не ми се получава. Излязох на слънце, поразходих се и ми стана по-добре. Но не положих нужното усилие...малко се поиздъних с две думи. Не съм имала много лоши мисли, просто се събудих малко подтисната и не направих нищо да си вдигна тонуса.
Днес за сметка на това бях на шест, имах няколко лични драматични момента, свързани с моето здраве, както и със здравето на мой много близък човек, но бях супер енергична и спокойна. Беше труден ден за семейството ми, но всички запазиха висок дух, за което ги поздравявам. Наистина съм много доволна от себе си и от най-близките си. Така трябва да се действа в подобни моменти. Спокойно и отговорно.
Току що чух случайно по телевизията, че хората в Япония си помагат по време на трагедията след земетресението, вместо да са изплашени и озлобени. Това е страхотна новина! Chapeau (от френски - „Шапка им свалям!”. Наистина). Имам един приятел японец...трудно мога да си представя по-възпитан и скромен човек от него. А е много успял... готвач на високо ниво със сериозен ресторантски бизнес. Всяка пета дума му е „Благодаря!”. Показва постоянно уважение, но е много сдържан, не се натрапва по никакъв начин. И едновременно е супер мил. Има какво да се научи от японците.

Седмица на вътрешния мир-ден четвърти

2011-03-15T04:35:00.000-07:00

Привет,мераклии;)
Днес email адреса ми прелива от хора, желаещи моята книга. Много, много, много се радвам, защото повечето от вас ми пишат, че работят върху себе си и искат да постигнат вътрешна хармония. Това ме прави супер щастлива. Щя отговоря на всеки email, но тъй като са доста, ще имам нужда от малко време.
Днес не си спомням да съм имала отрицателни мисли. Спокойна съм и усмихната. Един мой приятел, който живее в Германия, ми се обади и това ме направи много щастлива.
Снощи, преди да заспя, четох „Книга за женския комфорт” на Шубра Кришан. Прекрасно четиво, много е приятна, положителна и зареждаща. Главата „Хранене”, от която бях постнала тук един цитат, е страхотна, пълна с много идеи. Прочетох нещо много интересно в тази книга-ставаше въпрос за световноизвестен готвач, който сътворява рецептите си като се разхожда на пазара и гледа кои са сезонните плодове и зеленчуци, подправки и изобщо какво предлага пазара към този момент, защото каквото предлага пазара, това предлага и природата, а в природата всичко е в идеална хармония. Така той мъдро следва природните закони и ги тълкува много мъдро.
Скоро си бях направила списък с любимите ми храни, а днес вечерта мисля да си сваля и рецептите от мрежата и да си направя специална много красива тетрадка с рецепти (типични по женски). Може да е и виртуална;). Иска ми се да ги сготвя също така. Но да не казвам голяма дума, че ако Дидо прочете това, няма мърдане;). Е, няма само той да готви я;). Между другото, тъй каот ние с него много обичаме кулинарни предавания, тази вечер ще има забавление с началото на „Lord of the chefs”.Oха;).
Приятно готвене, мисля, че успях да ви вдъхновя;).

Седмица на вътрешния мир-ден трети

2011-03-14T02:43:00.000-07:00

Здравейте, приятели;). Случи се нещо много интересно. Снощи, след прекрасния и спокоен ден, си легнах и заспах. Но в съня си бях неспокойна, страховете ми избиха там. Събудих се неспокойна, анализирайки съня си. Реших, че няма да оставя денят ми да започне така и веднага си сама започнах да мисля за приятни и хубави неща - нещо като медитация набързо в леглото;). Представих си малко усмихнато бебе, което бяга през слънчева градина, пълна с цветя. И честно казано забравих за съня.
Явно страховете ми се трупат в подсъзнанието и избиват в съня ми. Добре е, че не ги трупам. Реших да прочета нещо повече за сънуването и грабнах първия линк от google http://spisania.rozali.com/ot-za-jenata/p7326.html. Ще цитирам нещо, което ми хареса и има дълбока логика: „В психоанализата един от постулатите гласи, че ако човек не си спомня какво е сънувал, значи сънят е изпълнил целта си (смисълът му е да помогне за постигане на вътрешна хармония на подсъзнателно ниво), но ако помни, подсъзнанието още не е успяло да подреди изживяваните проблеми в своя схема.”

Седмица на вътрешния мир-ден втори

2011-03-13T13:41:00.000-07:00

Днес е ден втори от седмицата без тревоги, която обявих в петък. Чувствам се много спокойна. Мислите, които ми идват, са много разнообразни - хубави и лоши. Понякога си мисля за смъртта, но със спокойствие, като за част от цикъла на живота. Мисля, за най-тъмните случки от живота ми и откривам, че пулсът ми не се учестява, усещам само леко свиване на корема. Голямо постижение е това. Усещам слънцето вътре в душата си. Не се страхувам.
Денят е прекрасен, слънчев и топъл. Напече ме слънце и следобед ме заболя главата. Прибрах се, изкъпах се и болката понамаля. Дидо ми направи масаж на слепоочията. Медитирах на това: http://www.youtube.com/watch?v=DLr1oWjIC44 и болката отмина напълно.
Най-важното е, че съм напълно спокойна и не позволявам на черните мисли да ми развалят настроението, а ги приемам като нещо съвсем нормално.
Напоследък, последните 3 седмици, полагам усилие да се храня здравословно, намалих чувствително сладкото и наистина това ми повлия много добре. Грижа се за тялото си чрез специални мазила и масажи, които си правя самичка. Идва пролет, и после лято, и после есен, зима и пак...това е цикълът на живота.